ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 910
София, 15.07. 2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 487 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П. като процисуален представител на В. Д. И. със съдебен адрес София срещу въззивното решение на СГС от 07.VІІ.2013г. по в.гр.д. № 10413/2013г.
Ответникът по касационната жалба ДП „П.и.” в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат С. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 07.VІІ.2013г. СГС е потвърдил решението на СРС от 04.VІ.2013г. по гр.д № 61585/2012г., с което са отхвърлени предявените от В. Д. И. срещу ДП „П. и.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „експерт информационни технологии” на основание чл.328 ал.1 т.6 пр.2 КТ е законно. Не е основателен единственият довод на ищеца за неговата незаконност – незапознаването му с предметното съдържание на заповедта за уволнение № 147/16.Х.2012г. В исковата молба се твърди, че на 26.Х.2012г. Д. е получил адресирана до него пощенска пратка, в която се съдържало съпроводително писмо, с което ответното дружество го уведомило, че прекратява трудовото правоотношение помежду им на основание чл.328 ал.1 т.6 пр.2 КТ; в това съпроводително писмо е обективирано изявлението на работодателя за прекратяване на правоотношението поради изменение на изискванията за професионална квалификация за заемане на длъжността, следователно волеизявлението на работодателя е достигнало писмено до знанието на служителя и дори към този момент ищецът да не е получил уволнителния акт, неговото предметно съдържание му е станало известно, поради което съпроводителното писмо по правното си естество представлява писменото изявление на работодателя по смисъла на чл.335 ал.2 т.3 КТ.
В изложението на Вл.И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса „може ли друг заместващ документ да бъде предпоставка за законосъобразно уволнение при признание на работодателя, че има издадена заповед за уволнение, но служителят не е запознат с нейното съдържание по вина на работодателя”, по който въпрос нямало съдебна практика, а той бил от съществено значение за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По единствения релевиран от касатора в изложението му материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл, поради което той е неотносим към спора. Това е така, тъй като липсва формиран в атакуваното решение извод, че съпроводителното писмо е заместващ уволнителния акт документ и служителят не е запознат по вина на работодателя с предметното му съдържание. Произнасянето по въпрос, обусловил решаващият извод на съда и изхода на спора – че полученото от ищеца писмо е писмено изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение помежду им по смисъла на чл.335 ал.2 т.3 КТ, касаторът не сочи като основание за допускане на касационно обжалване, а касационният съд не може да го вземе предвид и да се произнесе по него служебно. Останалите релевирани в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, но те се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато. При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 650лв. разноски за настоящата инстанция /адвокатско възнаграждение/ по договор за правна защита и съдействие от 26.ХІ.2013г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІІ „А” въззивен състав от 07.Х.2013г. по гр.д № 10413/2013г.
ОСЪЖДА В. Д. И. от да заплати на ДП „П. И.” 650лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: