4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
София, 15.07.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 851/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на Р. Н. Х. и З. Н. Х., двамата със съдебен адрес [населено място], срещу въззивно решение №96 от 21.10.2013 г. на Бургаския апелативен съд по гр.д. №199/2013 г., с което след частична отмяна на решение №9 от 19.04.2013 г. по гр. дело №564/2011 г. на Сливенския окръжен съд са уважени предявените от К. срещу касаторите искове за отнемане в полза на държавата на имущество.
С определение №111 от 31.03.2014 г. е спряно производството по делото до приключване производството по т.дело №7/2013 г. на ОСГК на ВКС. На 30.06.2014 г. е постановено тълкувателно решение по делото, поради което производството трябва да бъде възобновено.
Ответникът по касационната жалба К./сега К. [населено място], оспорва жалбата.
П. на Р. Б. не е заявила становище.
Бургаският апелативен съд е приел, че по силата на одобрено от съда на 14.10.2010 г. споразумение по НОХД №515/2010г. на Окръжен съд – Сливен Р. Н. Х. е признат за виновен и е осъден за престъпления по чл.252, ал.1 НК и чл.253, ал.3, т.2, вр. ал.2, предл.1,3 и 4 НК. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./, освен основанията на чл.3, ал.1, които в настоящия казус са безспорни, следва и за предмета на отнемане да може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник. Основателността на предположението се извежда по принцип от вида престъпление, за което е осъден въззивникът, в случая – неразрешена банкова дейност. От установените факти и обстоятелства по делото може основателно да се предполага, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност.
К. са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по въпросите за това какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност; какво означава имущество, придобито от престъпна дейност; към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност, както и стойността му и възможно ли е по ЗОПДИППД/отм./ да се отнеме имот, който е единственото жилище на ответниците и е несеквестируем. Според касаторите тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №96 от 21.10.2013 год. на Бургаския апелативен съд по гр. дело №199/2013 г. Повдигнатите въпроси са обусловили изхода на делото, но те не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Обжалваното решение е съобразено със задължителната съдебна практика. Според ТР №7/2013 от 30.06.2014 г. по тълкувателно дело № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД /отм./. Срокът по същата разпоредба е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период. С изтичането на 25-годишният срок от датата на придобиване на имуществото, се погасява правото на държавата да иска отнемане по ЗОПДИППД /отм./. Според решение №56 от 28.05.2012 г. по гр. дело №1601/2010 год. на ВКС, IV г.о. по иска за отнемане по чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ имуществото на ответника, независимо на чие име е придобито, се оценява по неговата придобивна стойност, която се формира от действителните разходи според естеството на придобивния способ, като към тях се прибавят действителните разходи за извършени подобрения. Пазарната цена на имуществото или на вложените материали и труд към съответния момент служи за ориентир при определянето на придобивната стойност. Съдът не е обвързан нито от документите, съдържащи данни за извършените разходи /частни документи, създадени в отношенията между ответника и трети лица/, нито от заключенията на вещи лица за размера на пазарните цени /чл. 202 ГПК/. Той преценява всички обстоятелства по случая по вътрешно убеждение и може да приеме, че придобивната стойност е посочената цена в договора за продажба /сключен след проведен търг или в приватизационна процедура/ или друга сума, като съобрази само цената на вложените материали, защото вложеният труд не е заплащан /вложен е собствен, безвъзмезден труд или при взаимопомощ/ или други пазарни условия, които вещите лица не са отчели в заключението си. Когато преценява дали придобитото имущество е със значителна стойност по смисъла на чл. 3 ЗОПДИППД/отм./, съдът изхожда от пазарната му оценка към момента на проверката. На отнемане подлежи имущество със значителна стойност, придобивната стойност има значение при изследването на начина на придобиване на имуществото. Несеквестируемостта на единственото жилище е уредена като защита на длъжника по парични вземания. Тя не е абсолютна, тъй като не се прилага при задължения за издръжка, обезщетение за вреди от непозволено увреждане и др. Единственото жилище подлежи на отнемане при условията на чл. 4 ЗОПДИППД/отм./, както и при условията на чл. 5 и чл. 7, – чл. 11 ЗОПДИППД/отм./.
Съобразно изхода на спора деловодни разноски не следва да се присъждат, защото не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №96 от 21.10.2013 г. на Бургаския апелативен съд по гр.дело №199/2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.