2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 467
София 16.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2580/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[община] е обжалвала въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 275 от 24.10.2013г по гр.д. 568/2013г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Пернишкият окръжен съд е потвърдил решението на Пернишкия районен съд № 275 от 17.04.2013г. по гр.д.№ 7758/2011г., с което е отхвърлен иска на [община] срещу [фирма] за установяване, че [община] е собственик на недвижим имот – трафопост “Детски ясли ”, находящ се в [населено място], [жк], представляващ съвкупност от сграда със застроена площ от 24 кв.м. с идентификатор 55871.511.8856.2 и енергийно съоръжение, изградени върху поземлен имот с идентификатор 55871.511.8856, както и на земята, върху която е построена сградата.
В. съд е приел, че не са доказани предпоставките на §7 ПЗР З. с оглед поддържаното основание за придобиване на собствеността от [община] по следните съображения: към 17. 09. 1991г., когато влиза в сила З. трафопостът не е обслужвал само и единствено потребители на [община]; трафопостът като особен енергиен обект по силата на чл. 2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1948г. /отм./, чл. 2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975г. / отм. /, е бил общонародна, а впоследствие държавна собственост и не е доказано наличието на предпоставките на чл. 2, ал.2 от ЗЕ от 1975г /отм./; трафопостът е бил включен в активите на държавното предприятие “Електроснабдяване” П. от 1973г., няма данни същият да е бил изключван от активите и е налице хипотезата на § 7, ал.2 ПЗР З..
По доводите в изложението за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Правният въпрос: при наличие на положителни и съответно липса на отрицателните предпоставки , визирани в нормите на §7 ал.1 и ал.2 ПЗР З. обектът на спора – енергиен обект – сграда –трафопост преминал ли е в общинска собственост при влизане в сила на З. – 17.09.1991г. с уточнението дали ако такъв обект обслужва обекти на територията на една община , представлява част от общинската инфраструктура по смисъла на §7 ал.1 ПЗР З., се отнася само до първата /положителна/ предпоставка за придобиване на собственост на общината с влизане в сила на З., но съдът е тълкувал разпоредбата свързано с §7 ал.2 ПЗР З., съдържаща и отрицателното условие – обектът да не е включен в активите на държавно предприятие или търговско дружество с държавно участие и е направил решаващ извод за приложението на втората алинея, изключваща възможността за придобиване на собственост от общината , независимо от предпоставките на ал.1, поради което не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Отделно от това изводите на съда не са в противоречие с посочените решения № 1337 /2009г. по гр.д.№ 4282/2007г. на ВКС, ІV г.о., № 921 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 2704 от 2008 г. на ВКС, І г.о. , които се отнасят до различни хипотези и не е налице идентичност на случаите, каквото е изискването на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, за да се допусне касационното обжалване.
Въпросът установено ли е по безспорен начин в производството включването на трафопостът в баланса на „Електроснабдяване” П. след като е установено , че не се води като актив /сграда и земя/ към 17.09.1991г. е фактически, а не правен и не е налице противоречие с решение № 25 от 27.01.2012г. по гр.д.№ 1832/2010г. на ВКС, ІV г.о. което се отнася до разпределяне на доказателствената тежест между страните в гражданския процес.
Не са обуславящи за делото въпросите, свързани с преценката на доказателствата, защото относимите към предмета на спора доказателства са съобразени като съдът е възприел фактическите изводи на първата инстанция, което е допустимо на основание чл. 272 ГПК.
Правните въпроси допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му, за доказателствената сила на счетоводните записвания, длъжна ли е страната , която се позовава на тях да докаже, че са водени редовно и длъжен ли е съдът да й укаже, че доказателствената тежест е нейна, засягат допустимите доказателствата, с които може да се установи предоставянето на имущество за стопанисване на държавно предприятие при действието на Н. /отм./. Тези въпроси не са разрешени в противоречие със съдебната практика, а са съобразени с нея , защото в решение № 263 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 1157/2009 г. на ВКС, I г. о. е прието, че за предоставянето на имуществото може да се съди от всички допустими по ГПК доказателства, а в случая това е установено от допълнителното заключение на вещото лице от 15.02.2013г. въз основа на паспорт, техническа картотека, и др. , изготвени от „Електроснабдяване” окръжно С. за въвеждане на обекта в експлоатация през 1973г., както и от акта за държавна собственост.
Правният въпрос допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от § 7 от ПЗР на З. , след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие, би имал значение ако се поддържа необходимост от изоставяне на тази съдебна практика като неправилна, но такива доводи не са развити в изложението. Според утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика – решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о разпоредбата на §7 ал.2 ПЗР З. не е с обратно действие, а има тълкувателен характер и затова поражда действие едновременно с първоначално приетата ал.1 на §7 ПЗР З.. ,
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и по въпросите , свързани с отказа на въззивния съд да допусне техническа експертиза за установяване на точната площ и местонахождението на земята, върху която е изграден трафопоста, защото решаващият извод на съда, за да отхвърли иска за собственост, основан на § 42 ПЗР ЗОС са, че от събраните доказателства не може да се направи извод, че трафопостът е изграден за благоустройствено мероприятие на общината, а недоказването на точното местоположение е само допълнителен мотив.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 240 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение на адвокатско съдружие „Н., В.” по представената фактура от 10.03.2014г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 275 от 24.10.2013 г. по гр.д. 568/2013г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: