ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 922
София, 16.07. 2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 7632 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.Д. като процесуален представител на Ж. К. Т. и Т. М. Т., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 24.VІ.2013г. по в.гр.д. № 298/2013г.
Ответникът по касационната жалба К. Г. от [населено място], А., в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М.Б. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 24.VІ.2013г. САС е потвърдил решението на СГС от 02.ХІ.2012г. по гр.д № 2577/2010г., с което са уважени предявените от К. Г. срещу Т. и Ж. Т. искове за унищожаване на основание чл.31 ал.1 ЗЗД до размер на общо ? ид.част на договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в София, подробно индивидуализиран, сключен с нот.акт № 16 д. № 204/19.ІІІ.2008г.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че са налице предвидените в чл.31 ал.1 и ал.2 ЗЗД предпоставки за унищожаване на посочения договор. Към момента на сключването на договора е било налице висящо производство по чл.275 и следв. ГПК, образувано по искане на сестрата на ищеца за поставяне под пълно запрещение на прехвърлителката М. Б., постановеното по което уважително решение е било обжалвано пред въззивния съд, но с оглед настъпилата в хода на въззивното производство смърт на Б. /на 12.ІІ.2009г./ то е било прекратено, а първоинстанционното решение – обезсилено; при сключване на договора прехвърлителката не е могла да разбира или да ръководи действията си, който извод се обосновава от съвкупната преценка на представените доказателства – писмени, гласни и съдебно-психиатрични експертизи; според две експертизи към датата на сключване на договора Б. е боледувала от органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, представляващо продължително разстройство на съзнанието по смисъла на закона, с оглед на което не е била способна да възприема адекватно заобикалящата я действителност, да се грижи за себе си и за своите дела, т.е. е била недееспособна, според в.л. К. това състояние е в причинна връзка с черепно-мозъчна травма, преживяна през 2002г., протекла със сътресение на мозъка и мозъчно-съдова болест, а според в.л. С. органичният характер на психозата лесно може да се обясни с тежкия атеросклеротичен процес, довел до мозъчна атрофия, а клинично – до прояви на хронична вертеробазиларна недостатъчност с тежък координационен синдром, интелектът на Б. е бил съхранен, но мисловният критерий е бил болестно деформиран, повлиян от психотичните й и параноялни изживявания. Изводите на вещите лица са основани на преценка на събраните доказателства – медицинска документация и свидетелски показания, ползвани са и двете медицински експертизи, изготвени в производството по поставяне под запрещение, в частта относно отразените в тях констатации от прегледа на Б. преди смъртта й, но вещите лица са извършили самостоятелна оценка на тези констатации и са формирали собствени изводи, тези две експертизи могат да бъдат ценени в настоящото производство само като писмени доказателства в съвкупност с останалата медицинска документация и гласните доказателства; показанията на свидетелите не са противоречиви – те са за различни факти, като се различават единствено в дадената от свидетелите субективна оценка на поведението на прехвърлителката; с оглед дадените от вещите лица пояснения относно начина, по който заболяването се отразява на психичната годност на Б. за адекватно възприемане на реалността и за обосноваване на оценките си, решенията и действията си, показанията на свидетелката на ответниците не са годни да обосноват извод, че при сключване на договора прехвърлителката е могла да разбира или да ръководи постъпките си; според в.л. С. параноялните изживявания са били от тесен кръг, включващи най-близко обкръжение, и в този случай обикновено проявите остават незабелязани за околните и могат да бъдат установени само след даване на целенасочена анамнеза, и то от специалист, за да излязат на повърхността; прехвърлянето на имота със запазване на пожизнено ползване и на лица, с които прехвърлителката е живяла, не са обстоятелства, обосноваващи извод, че тя е могла да разбира и ръководи действията си.
В изложението на Ж. и Т. Т. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. за задължението на съда да постанови решение, след като изясни фактическата обстановка и приложи точно материалния закон – в противоречие с практиката на ВКС /сочи се в тази връзка, че съдът изцяло възприел заключенията на медицинските експертизи, въпреки което впоследствие приел, че те не могат да се ценят като експертни заключения във въззивното производство, а само като писмени доказателства, без да ги анализира съвкупно с останалите гласни доказателства, за които неправилно било прието, че не си противоречат/; 2. правната квалификация на предявен след смъртта на наследодателката иск, установен от първоинстанционния съд по чл.31 ал.1 ЗЗД и променен от въззивния съд на иск по чл.31 ал.1 и ал.2 ЗЗД, обуславя ли основанията за унищожаемост на сделката или са налице предпоставките за прогласяване на нищожност на правните действия, засягащи интересите на ищцата – в противоречие с решение на състав на ВКС по гр.д № 2095/2008г. ІV ГО; 3. налице ли са условията за унищожаемост на договора по чл.31 ал.1 ЗЗД при положение, че не са изпълнени предпоставките по чл.31 ал.2 ЗЗД за поставяне на наследодателя под запрещение с влязло в сила решение или това е условие за прогласяване на нищожност – в противоречие с ПП № 5/1980г., съгласно което прекратяването на делото поради смърт на наследодателя с нищо не уврежда интересите на лицата, които биха имали възможност да искат обявяване нищожността на правните действия, извършени от починалия, ако те накърняват интересите им; 4. квалификацията на иска по чл.31 ал.2 пр.1 ЗЗД влияе ли се от липсата на влязло в сила решение за поставяне под запрещение или налудното разстройство в късна възраст, за което е прието, че не лишава прехвърлителката от прояви на адекватно поведение в обичайните си ежедневни контакти, е достатъчно да обоснове извод, че не е могла да разбира и ръководи действията си – в противоречие с ППВС № 5/13.ІІ.1980г., като въпросът бил и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото; 5. достатъчно ли е съдът да се обоснове единствено на медицинските експертизи за здравословното състояние на прехвърлителката, изготвени въз основа на писмени данни по иск за поставянето й под запрещение, въпреки че и свидетелите и вещите лица сочат, че тя е възприемала адекватно реалността и е могла да взема решения сама /дали да пусне някого в дома си, дали да вземе храна, дали да представи някои документи за собственост, които е оценила самостоятелно/ – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидената в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По първия поставен от касатора в изложението му въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие със сочената съдебна практика /решения на ВКС ІV ГО по гр.д № 761/2010г и по гр.д. № 1964/2010г./, тъй като пълно и задълбочено е подложил на съвкупна преценка всички установени по делото относими за спора данни, събрани чрез писмени и гласни доказателства и чрез съдебнопсихиатрични експертизи, приел е, че медицинските експертизи, ползвани в производството за поставяне под запрещение, може да се ценят единствено като писмени доказателства в частта относно отразените в тях констатации от прегледа на Банкова преди смъртта й, и е обосновал извода си, че показанията на свидетелите не си противоречат.
По втория поставен в изложението въпрос с представеното решение на ВКС ІV ГО по гр.д № 2095/2008г., постановено по реда на ГПК /отм./, не се обосновава наличие на противоречивото му разрешаване. Това е така с оглед приетото в това решение, че поради тежкото нарушение на здравословното състояние, свързано с неврологичен дефицит и нарушение функциите на мозъка, довело до интелектуално-паметов упадък, упълномощителят не е бил в състояние да осъзнава и контролира действията си, обуславящо нищожност на упълномощаването поради липса на съгласие /на воля/. За разлика от този случай изводът в разглеждания е, че интелектът на Б. е бил съхранен, но мисловният критерий е бил болестно деформиран, параноялните изживявания са били от тесен кръг, включващи най-близко обкръжение, в който случай обикновено проявите остават незабелязани за околните и могат да бъдат установени само след даване на целенасочена анамнеза, и то от специалист, за да излязат на повърхността, т.е в случая не е прието наличието на пълна невъзможност за изразяване на воля от прехвърлителката.
Не е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие със задължителната практика, предмет на ППВС № 5/13.ІІ.1980г., по третия поставен от касаторите въпрос. В т.8 на Постановлението не е прието единствено, че с прекратяване на производството за поставяне под запрещение на лице поради настъпване на смъртта му с нищо не се увреждат интересите на лицата, които биха имали възможност да искат обявяване нищожността на правните действия, извършени от лицето преди смъртта му, но и че правните действия на такова лице, извършени преди влизането в сила на решение за поставянето му под запрещение в сила, могат да се унищожат и след смъртта на лицето съобразно разпоредбите на чл.3 и чл.5 ЗЛС и чл.31 и чл.32 ЗЗД – такива сделки се атакуват по общия ред /виж т.8 изр.3 от диспозитива на посоченото Постановление/. Освен това, във въпроса по приложението на чл.31 ЗЗД се съдържа условие, че не са налице предвидените в тази разпоредба предпоставки, какъвто извод въззивният съд не е формирал.
Няма произнасяне от въззивния съд в противоречие с ППВС № 5/13.ІІ.1980г. и по четвъртия въпрос. Това е така, тъй като изводът в атакуваното решение е, че при сключването на прехвърлителната сделка Б. не е могла да разбира и да ръководи действията си, което е елемент от фактическия състав на унищожаването по чл.31 ЗЗД, както е и предпоставка за поставянето под запрещение по чл.5 ЗЛС, в какъвто смисъл е разрешението, дадено в т.1 на посоченото ППВС. По частта от въпроса влияе ли се иска по чл.31 ЗЗД от липсата на влязло в сила решение за поставяне на лицето под запрещение в посоченото ППВС не се съдържа разрешение. Освен това по тези въпроси не се твърди и обосновава и някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване /виж в тази връзка т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/. Следва да се отбележи и че разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗЗД ясно сочи, че унищожение може да се претендира след смъртта на лицето, сключило договор, ако преди смъртта му поставянето му под запрещение само е било поискано, но въпросът не е разрешен с влязло в сила решение поради настъпването на смъртта по време на това производство.
По петия поставен в изложението въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като съдът не е основал изводите си единствено на медицинските експертизи за здравословното състояние на Б., а на всички относими в случая доказателства, събрани с допустимите доказателствени средства – свидетелски показания, както и писмени доказателства, приемайки като такива констатациите от медицинския преглед на прехвърлителката, извършен от вещи лица приживе по време на производството за поставянето й под запрещение, описани в приетите в това производство две медицински експертизи.
Останалите релевирани в изложението съображения на касаторите представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато.
При липса на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 3600лв. разноски /възнаграждение за адвокат/ за касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 21.ХІ.2013г..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, № 1283 от 24.VІ.2013г. по гр.д № 298/2013г.
ОСЪЖДА Ж. К. Т. и Т. М. Т., и двамата от София, да заплатят на К. Г. от [населено място], А., 3600 лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: