4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 952
София, 18.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 837 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. за р. на с. чрез юрисконсулт П. П., против въззивното решение № 703 от 21 октомври 2013 г., постановено по гр.д. № 7700 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е потвърдено решение № 9511 от 13 септември 2012 г., постановено по гр.д. № 34347 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за отмяна на заповед № 76 от 20 юли 2011 г. на председателя на К. за р. на с. за налагане на Р. И. Р. от [населено място] на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, и в полза на Р. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в длъжностната характеристика на ищеца е предвидено изпълнението и на други задачи, свързани с областите на дейност на длъжността, каквито например са предвидени в специален доклад, одобрен от председателя на комисията, във връзка с определения ред за съхранението и предоставянето на печати, като със специална заповед на Р. е възложено да осъществява съответната дейност при отсъствието на други служители. Като неправилен е посочен изводът на съда, че липсват доказателства Р. да е бил уведомен за реда за предоставяне на печатите, взет при нарушаване на правилата за оценка на доказателствата. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, включено в касационната жалба, се поддържа наличието на дадено от въззивния съд разрешение на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Р. И. Р. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. Й., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът е заключил, че на ищеца са били възложени за изпълнение аналитични и контролни функции относно сигурността на информацията в съответния орган, и не му е възложено в трудовия договор и длъжностната характеристика техническото действие раздаване на печати, както и че съобразно трудовите му функции би било възможно само възлагане за раздаване на печати, полагани върху документи с класифицирано съдържание. Посочено е, че работодателят не е доказал неговите нареждания за предоставяне на печатите от страна на ищеца за относимия период, да са достигнали до последния, както и че тези печати са били обект на класифицирана информация. Като неустановяващи подобно знание са оценени обяснения и доклад, тъй като те не съдържат неизгодни за автора им твърдения – извънсъдебно признание. Подчертано е, че за процесния период печатите са били раздавани и получавани обратно от служители, и не е доказано, че ищецът е извършил обективираните в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина.
К. съд приема, че поставените от касатора в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпроси, не обосновават допускане на касационното обжалване.
Твърди се, че в нарушение на обвързващата съдебна практика, намерила израз в решение № 278 по гр.д. № 1276/2010 г., ІV г.о., съдът е приел, че обясненията на ищеца в два доклада не съдържат извънсъдебно признание на неизгодни за лицето факти. Според цитираното от касатора решение в заявената му част, касационният съд приема, че обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който заповедта препраща, като не е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя, но е важно той да е станал достояние на работника или служителя. Това разрешение на касационния съд е дадено във връзка с въпроса за мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Правният проблем, поставен от касатора по съответния начин, извън обстоятелството, че правен въпрос фактически не е формулиран, е свързан със съвсем различна хипотеза, разгледана от въззивния съд. В обжалваното решение се приема, че обяснения и доклад не установяват знание за нареждане на работодателя във връзка с раздаване и събиране на печатите и отговорните за това лица, тъй като обясненията не съдържат неизгодни за издателя си твърдения. Какво е отношението към даденото от касационния съд разрешение в посоченото от касатора решение по чл. 290 ГПК, остава неясно. Същевременно правен въпрос за правилността на преценката на съответните представени документи във връзка със случая не се поставя, което препятства допускане на касационното обжалване.
На второ място се твърди противоречие на обжалваното решение на решение № 861 по гр.д. № 644/2010 г., ІV г.о., по разбирането на съда, че разпореждането на работодателя в процесния случай не съответства като съдържание на трудовите функции, които ищецът изпълнява, въпреки че чл. 187, т. 7 КТ не съдържа категорична разпоредба в тази насока. Даденото от касационния съд тълкуване в цитираното от касатора решение по чл. 290 ГПК е по въпроса може ли да бъде установено дължимо поведение у работника (негово трудово задължение) да изпълни нареждания на работодателя в случаите, когато работодателят не е представил длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, която е посочена в заповедта, и в частност може ли да се извърши преценка за законност на нареждания на работодателя по отношение на работник, заемащ посочена длъжност, без да е представена длъжностна характеристика за нея. От посочения правен въпрос е видно, че отговорът му разяснява значението на длъжностната характеристика за установяване на дължимото поведение на работника и трудовите му функции и как те се установяват при непредставена такава. С какво виждането на въззивния съд в обжалваното решение – липса на възлагане на съответните функции с трудов договор и длъжностна характеристика и несъответствие на основните трудови функции на ищеца с дейността по раздаване, събиране и съхраняване на всички печати, противоречи на посоченото от него обвързващо съдебно решение, отново не е ясно. Освен това разрешаването на подобен на заявения от касатора проблем е поставен в зависимост от хипотезата при която съдът би приел, че служителят е узнал по съответния ред за възложените му допълнително задължения.
Най-сетне, въззивният съд, в разрез с твърденията на касатора, не е приел, че списъкът на видовете нарушения на трудовата дисциплина според чл. 187 КТ е изчерпателен. В обжалваното решение липсва подобно заключение, поради което не е налице дори формално противоречие с посоченото решение № 419 по гр.д. № 575/2009г. , ІV г.о. (неправилно посочено от касатора в жалбата като решение № 419 по гр.д. № 644/2010 г., ІV г.о.).
Ответникът претендира заплащане на сторените за касационната инстанция разноски. Искането следва да се уважи на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК, като в негова полза се присъдят 500 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 703 от 21 октомври 2013 г., постановено по гр.д. № 7700 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.
ОСЪЖДА К. за р. на с., с адрес в [населено място], [улица], да заплати на Р. И. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: