прилагането на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ и облагането с данък върху недвижимите имоти на преместваеми съоръжения, Ви уведомяваме:

1000 -София, бул. “Княз Дондуков” № 52
Изх. № 07-00-27
ДО
Г-Н ………………………..,
В отговор на поставените въпроси относно прилагането на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ и облагането с данък върху недвижимите имоти на преместваеми съоръжения, Ви уведомяваме:
1.Чл. 11, ал. 2 ЗМДТ обявява собствениците на сгради, построени върху
държавни или общински поземлени имоти,за данъчнозадължени лица и по
отношение на поземлените имоти.
Правилото на чл. 11, ал. 2 е изключително, в отклонение от общия принцип на облагане на собственика на имота, поради което следва да се тълкува ограничително /стриктно/.
Данъчнозадължени лица в хипотезата на чл. 11, ал. 2 могат да бъдат както юридически, така и физически лица, законът не съдържа ограничения в този смисъл.
Задължението за заплащане на данък тежи само върху собственика на сграда, построена върху държавен /общински/ поземлен имот. Титулярът на право на строеж, отстъпено върху такъв имот, до реализиране на правото в неговия окончателен вид, т.е. до възникване на нов облагаем обект – сграда, не е данъчнозадължен за имота. Не е данъчнозадължен за имота и ползвателят на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот /парцел/.
2.Облагаеми с данък върху недвижимите имоти обекти са разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от
Закона за устройство на територията /чл. 10, ал. 1 ЗМДТ/.
“Сгради“ според легалната дефиниция на чл. 110 от Закона за собствеността са недвижими вещи, които вследствие на дейността на човека са трайно прикрепени към земята.
Не представляват сгради по смисъла на чл. 10 ЗМДТ леки постройки, които лежат върху земята със собствената си тежест, когато не са свързани с нея. Не са сгради и съоръженията за търговия по чл. 56, ал. 1 ЗУТ /чл. 197 ЗТСУ /отм./ като павилиони, кабини, маси и други, които са преместваеми.
За съоръженията по чл. 56, ал. 1 ЗУТ не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за общински терени – и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината.
Тъй като не са “сгради“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, преместваемите съоръжения като павилиони, кабини и др. подобни не подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти и съответно за собствениците им не произтича задължение за подаване на декларация
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП //:

Scroll to Top