4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
София, 22.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1294 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета инж. М. Ч., чрез процесуалния й представител адв. Д. С., против въззивното решение № 438 от 27 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 572 по описа на окръжния съд гр. Кюстенидл за 2013 г., с което е потвърдено решение № 419 от 18 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 646 по описа на районния съд в гр. Дупница за 2013 г. в частите му, с които е признато за незаконно дисциплинарното уволнение на В. З. Д. от [населено място], Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, общината е осъдена да му заплати обезщетение от 1692 лева за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 14 февруари – 18 юни 2013 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, отменено е същото първоинстанционно решение в частта му, с която е отхвърлена претенцията за обезщетение за периода 18 юни – 14 август 2013 г. и общината допълнително е осъдена да заплати на Д. 891 лева обезщетение за посочения период на оставане без работа, и в негова полза са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се неправилност на извода на съда за несъразмерност на наложеното наказание на осъщественото нарушение на трудовата дисциплина. Изложена е хронология на извършването и установяването на нарушението на трудовата дисциплина. Поддържа се, че са осъществени няколко тежки нарушения на трудовата дисциплина и е възникнало основание за налагане на дисциплинарното наказание. С действията си ищецът е увредил имуществото на работодателя и му е причинил материални щети, което е тежко нарушение – служителят в извънработно време, със служебен автомобил е извършвал зареждане на гориво в туба, което не е разрешено от работодателя, разпилени са суровини, използвани са служебен автомобил, служебни материали и е налице отклоняване от преките задължения на служителя, действията му предпоставят умисъл и съставляват виновно неизпълнение на трудови задължения чрез нарушаване на технологичния режим във връзка с осъществяването на зареждане на поверения му общински автомобил и нерегламентирано зареждане на гориво в туба. Твърди се и наличие на злоупотреба с доверието на работодателя – извършени са действия, компрометиращи работодателя и злепоставящи го пред трети лица, което е достатъчно тежко за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се иска допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът В. З. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ю. Д., в отговор на касационната жалба сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема за невъзможно липсата на посочване в процесната заповед за дисциплинарно уволнение на осъществените нарушения на трудови задължения да се коригира чрез съответното установяване в рамките на съдебния процес. Прието е, че не е установено увреждане имуществото на работодателя или разпиляване на материали – липсват данни за отчуждаване от страна на въззивника в своя или чужда полза на соченото гориво или изразходването или унищожаването му по друг начин, поради което не е установено намерение за извличане на облага или цел за увреждане на работодателя като представляващо злоупотреба с доверието му. Не са представени доказателства за създаване на съответните правила, чието нарушаване от страна на ищеца се твърди. Прието е, че дори ищецът да е извършил нарушение на трудовата дисциплина, наложеното най-тежко наказание не е съответно на нарушението по тежест. След извършена констатация по трудовата книжка на ищеца, му е присъдена допълнителна сума за обезщетение за пълния период по закона.
К. съд приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Твърди се, че по въпроса на какво следва да се основава изводът на въззивния съд за неустановеност на дисциплинарното нарушение, представляващо злоупотреба с доверието на работодателя, както и увреждане и разпиляване на имуществото му и разпиляване на суровини и материали, въззивният съд е дал разрешение в нарушение на задължителната съдебна практика на ВКС и е налице въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се решение № 62 по гр.д. № 955/2010 г., ІІІ г.о. В първото от посочените решения по въпроса за правилата, при които решаващият съд формира извод за релевантните обстоятелства относно факта на дисциплинарното нарушение и неговата установеност, ВКС приема разрешение във връзка с правилната оценка на свидетелски показания с оглед релевантни за спора обстоятелства. В тълкувателната част на решението липсва произнасяне по поставения правен въпрос. В. съд в обжалваното решение, противно на твърдението на касатора, не е отрекъл възможността дисциплинарно уволнение да е законно, когато с доказателствените средства на гражданския процес се установи поведение на конкретен работник за извършени едно или няколко нарушения на трудовата дисциплина и възникване на основание за налагане на дисциплинарно наказание. Водещият извод на въззивния съд в случая обаче е друг – в обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение работодателят е пренебрегнал задължението си да посочи съответните нарушени трудови задължения, като такава липса не може да бъде компенсирана чрез доказването на подобни задължения в рамките на процеса по оспорване на уволнителната заповед.
Второто от цитираните от касатора решения – решение № 86 по гр.д. № 1734/2009 г., ІV г.о., е посочено в подкрепа на твърдението на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС е разрешен въпросът има ли увреждане на имуществото на работодателя или разпиляване на материали и др., тъй като липсвали данни за отчуждаване от страна на ищеца в негова или чужда полза на въпросното гориво, поради което липсвала и злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като не е установено умишлено от страна на ищеца поведение, което да предпоставя преднамереност в извличането на облага за себе си или за другиго и с цел увреждане на работодателя. С посоченото касационно решение е разрешен въпросът за обхвата и съдържанието на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”, извършено от лице, натоварено с управленчески функции. К. съд приема, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато, без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Макар да е вярно, че въззивният съд в процесния случай е приел, че не са установени действия по злепоставяне на работодателя или по разпиляване на имущество, този извод на съда е предхождан от друг, обуславящ такъв, който не е станал предмет на питане от страна на касатора – посочени са недостатъците на заповедта за уволнение, липсата на установени правила, които са нарушени от ищеца, а в последствие и несъответствие на осъществените нарушения на трудовата дисциплина с наложеното наказание. Ето защо следва да се приеме, че правният въпрос не е поставен по обусловило само по себе си изхода на спора разрешение на въззивния съд.
На последно място се твърди че се дължи отговор на въпроса налице ли е съразмерност между тежестта на извършеното нарушение и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание, т.е. спазени ли са критериите на чл. 189 КТ при положение, че с доказателствените средства на гражданския процес е установено такова поведение на работника/служителя, че са налице данни за извършени сериозни нарушения на трудовата дисциплина. За да приеме липсата на съразмерност на наложеното наказание към осъществените нарушения, въззивният съд се основава на липсата на данни от действията на ищеца да произтекли особено тежки последици за работодателя, както и че не са представени доказателства за други негови нарушения. По тези основополагащи в тази им част изводи на съда касаторът не е поставил правен въпрос.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 438 от 27 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 572 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: