ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 986
София, 24.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1590 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на гл.юрисконсулт А. Г. като процесуален представител на МЗ срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 20.VІІ.2012г. по в.гр.д. № 2569/2008г.
Ответницата по касационната жалба Е. А. М. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат К.Б. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
П. на РБ /контролираща страна/ не е подала отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 20.VІІ.2012г. САС е отменил решението на СГС от 08.VІІ.2008г. по гр.д № 2964/2005г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил МЗ да заплати на Е. М. 10001лв. обезщетение за неимуществени вреди /тревога, несигурност и гняв/ и 490лв., представляващи разходи за закупен от нея медикамент на 29.ІХ.2005г., на основание чл.1 ЗОДОВ във вр. с Наредбата за реда за предписване и получаване на лекарства за скъпоструващо лечение на заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване /отм./, в чието приложение № 1 фигурира медикамента „З.”, поради бездействие във връзка с доставянето на медикамента по реда на Наредбата, при което ищцата не го е придобила по този ред на 29.ІХ.2005г. и на 28.Х.2005г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е безспорно между страните адекватното предписване на ищцата на медикамента „З.” за стриктен регулярен прием на 28 дни през период повече от една година за следоперативната терапия на онкологичното й заболяване; че доставката на медикамента е обезпечавана по реда, предвиден в посочената по-горе Наредба – отпускането му се осъществявало на база заявки от съответните специализирани лечебни заведения и доставка от МЗ до аптеките в тях; тъй като ищцата навежда отрицателен факт – че през септември и октомври 2005г. не се е снабдила с медикамента по предвидения в Наредбата ред, в тежест на ответника е било по позитивен път да докаже подлежащото на установяване обстоятелство; видно е от представените от ответника доказателства, че в случая след 23.VІІІ.2005г. медикаментът е доставен едва на 03.ХІ.2005г., като в негова тежест е установяването, че доставеното количество от 15 ампули през м.август е било достатъчно за лечението на пациентите към плевенския онкодиспансер до следващата доставка през ноември 2005г.; че през месеците септември и октомври 2005г. в аптеката в онкологичната клиника в П. /където ищцата е била лекувана/ медикаментът не е бил намерен, поради което на 29.ІХ.2005г. ищцата си закупила такъв, за което направила разход в размер на 490лв.; ноторно е обстоятелството, че липсата на медикамента към исковия и следхождащия го момент предизвика медийно огласяване на тревогата на пациенти и стана причина за засилен журналистически интерес към лечението на страдащите от онкологични заболявания и начина за провеждане на търгове за доставка на нужните лекарства; поради това е направен извод, че е установено бездействие на ответника, представляващо основание за отговорността му по чл.1 ЗОДОВ. При определяне на неимуществените вреди съдът е отчел наличието на повишена чувствителност при пациенти с онкологични заболявания, обусловена от големия процент смъртност от тях, възрастта на ищцата – на 39 години към момента на откриване на болестта, предписаното стриктно апликиране на медикамента на 28 дни, тъй като той обезпечава превантивното разпространяване на заболяването към други органи, високата равностойност на месечната доза /около 500лв./, и фактът, че в аптечната мрежа лекарството не се зарежда перманентно, изпитваните от ищцата тревога, несигурност и гняв, крайно неприемливи в момент, когато всички физически и психически усилия тя би следвало да мобилизира за преодоляване на заболяването /определяно като такова с неясна, но несъмнено и психична етиология/.
В изложението на МЗ по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от съда указание, се сочи, че основният въпрос, който съдът трябвало да изследва, но не направил, бил спазен ли е редът по посочената Наредба при извършване на доставките в УМБАЛ П. на „З.” и че в тази връзка материалноправният въпрос от значение за точното прилагане на закона бил в какво се състои твърдяното бездействие на МЗ и каква е причинно-следствената връзка между поведението на МЗ и твърдяните вреди. Касаторът счита, че не е осъществен фактическият състав на чл.1 ЗОДОВ – наличие на бездействие на МЗ и причинно-следствена връзка с настъпилите вреди.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Единственият релевиран в изложението на касатора въпрос не удовлетворява изискването на посочената разпоредба, според която касационно обжалване се допуска при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. Ето защо и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая въпросът, както е поставен, е фактически, а не правен, само какъвто законът определя като основна предпоставка за допускане на касационно обжалване. С оглед и кратката обосновка в изложението въпросът всъщност е израз на становището на касатора за липса на мотиви в атакуваното решение в какво се изразява бездействието на ответника във връзка със снабдяването с медикамента и каква е причинната връзка между поведението му и твърдяните вреди, но това представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, което се подлага на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато.
Но дори да се приеме, че поставеният в изложението въпрос е съобразен с основното изискване, предвидено в чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да бъде допускано. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторът не твърди и не е обосновал нито една от тези хипотези с бланкетното посочване, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, втори състав, № 1443 от 20.VІІ.2012г. по гр.д № 2569/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: