ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 987
София, 24.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1926 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат П.К. като процесуален представител на П. К. М. от [населено място] и на адвокат Н.А. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /М./ от 03.ХІІ.2013г. по в.гр.д. № 260/2013г.
В отговорите по реда на чл.287 ал.1 ГПК са заети становища за недопускане на касационно обжалване. М. претендира разноски.
Касационната жалба на П. М. е недопустима – тя е подадена в преклузивния срок, но срещу въззивното решение в частите по претенциите за присъждане на 4198.40лв., представляващи неоснователно получена сума като „извънреден труд”, и на 29.89лв. мораторна лихва, т.е. жалбата е срещу решение с цена на исковете всеки в размер под 5000лв., което по силата на чл.280 ал.2 ГПК не подлежи на касационен контрол. С оглед на това жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
По същите съображения и касационната жалба на [фирма] е недопустима в частта по претенцията за присъждане на 4198.40лв., поради което и тя следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба на [фирма] в останалите й части е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 03.ХІІ.2013г. М. е отменил решението на Районен съд Монтана от 12.VІІ.2013г. по гр.д. № 613/2012г. в отхвърлителните му части за сумата 3309.42лв., представляващи неоснователно получена сума като „извънреден труд”, и за сумата 29.89лв. мораторна лихва, и вместо него е постановил друго, с което е осъдил ответницата М. да заплати на дружеството тези суми, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителните му части за сумата 7513лв., представляващи неоснователно получена сума като „отпуск”, за разликата над 3309.42лв. до 4198.40лв. и за разликата над 29.89лв. до 3000лв. мораторна лихва.
За за постанови решението в частта му за сумата 7513лв., въззивният съд е приел, че сумата е изплатена на ответницата като хонорар и допълнителен труд, а не като обезщетение за неползван отпуск, поради което искът е неоснователен.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд разрешил съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /сочат се решение и определение на негови състави/ и решавани противоречиво /сочи се практика на окръжни съдилища/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. Това е така, тъй като касаторът не е посочил въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, които са от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. По силата на чл.290 ал.2 ГПК всички такива въпроси трябва да са посочени конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен съобразно посочената разпоредба. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросите от значение за изхода на делото от изложението, от касационната жалба или от сочената съдебна практика /в този смисъл т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. За пълнота следва да се посочи и че с представените съдебни актове не би било обосновано и твърдението за наличие на произнасяне в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. В решението на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1472/2009г. са разрешени въпроси във връзка с претенция за извънреден труд, неотносими в случая, а определението на ВКС ІV ГО по гр.д. № 72/2011г. е постановено в производство по чл.288 ГПК и не се включва в съдебната практика. Не са относими към разглеждания случай и въпросите, разрешени в решенията на ОС Ст.З. по гр.д. № 265/2009г., на ОС Благоевград по гр.д. № 639/2009г. и на ОС В.Т. по гр.д. № 528/2004г.
С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение в частите му по претенциите за присъждане на 7513лв. и на мораторна лихва не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на М. не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана № 87 от 03.ХІІ.2013г. по в.гр.д. № 260/2013г. в частите му по претенциите за присъждане на 7513лв., представляващи неоснователно получена сума като „отпуск”, и на 2969.11лв. мораторна лихва, по касационната жалба на [фирма] София.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на [фирма] София и на П. К. М. от [населено място] срещу решението на Окръжен съд Монтана № 87 от 03.ХІІ.2013г. по в.гр.д. № 260/2013г. в частите му по исковете за присъждане на 4198.40лв., представляващи неоснователно получена сума като „извънреден труд”, и на 29.89лв. мораторна лихва.
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчването на страните на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: