4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№483
София,.25.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3418/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационната жалба от Л. С. 7” О., [населено място] и Т. Й. В. от [населено място] срещу въззивно решение от 17.12.2012 г. по гр.д.№ 5423/2012 г. на Софийски градски съд. С решението е потвърдено решение № ІІ-55 219 от 23.01.2012 г. по гр.д. № 39216/2009 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55 с-в, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че касаторите дължат солидарно на [фирма], [населено място] сумата 20010 лв. по запис на заповед от 26.10.2007 г., издаден от първия касатор и авалиран от втория, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.№ 11429/2009 г. на Софийски районен съд, 53 с-в.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Първият касатор поддържа, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на сключен с ищеца договор за финансов лизинг, предметът по който бил върнат с протокол за доброволно предаване през 2009 г., представен пред въззивната инстанция. След прекратяване на обезпечения договор не са били предявени претенции от лизингодателя и не е очаквал да му бъде търсена отговорност по съдебен ред. За делото научил след връщането си от Англия, когато за постановеното от СРС решение назначения му особен представител по чл.47, ал.6 ГПК уведомил адвоката му П. К., подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената по гр.д.№ 11429/2009 г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че като не е изпратил призовка до адв.К., чието пълномощно е приложено към гр.д. .№ 11429/2009 г., приобщено към доказателствения материал, първоинстанционният съд прибързано бил приложил разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК и по този начин не е получил адекватна защита чрез навеждане на възражения, основани на каузалното правоотношение, това по договора за финансов лизинг. Твърди, че вместо да цени представените във въззивното производство доказателства в тази насока, въззивният съд се задоволил с отговора, че „в записа на заповед няма отбелязване, че същият е издаден като допълнително обезпечение на други възникнали облигационни правоотношения между страните”. Позовава се на нарушение на чл.6 ЕКПЧ, постановяващ правото на справедлив процес.
В допълнение към касационната жалба, депозирана на основание чл.285,ал.1 ГПК касаторите поддържат, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация, обосновано с твърдението, че между същите страни в СГС се води друг спор по чл.422 ГПК, предмет на гр.д.№ 12745/2009 г., по което още с отговора на исковата молба са релевирали възражение, че записът на заповед е издаден като обезпечение на сключен договор за финансов лизинг по изплащане на недвижим имот и за установяване на реалното им задължение съдът е допуснал събирането на относими към тези възражения доказателства.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.278, ал.1 ГПК. Претендира деловодни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед съдържа изискуемите от закона реквизити – чл.535 и чл.536 ТЗ и е породил валидно менителнично задължение както по отношение на издателя му, така и на менителничния поръчител. Въведените възражения, че ценната книга не е предявена за плащане отделно на авалиста са счетени са неоснователни по съображения, че след като същата е била връчена лично на управителя на дружеството-издател, то съобразно нормата на чл.513, ал.1 ТЗ следва да се приеме, че изискуемостта на задължението на последния настъпва едновременно с изискуемостта на задължението на издателя. Доводите във въззивната жалба, че процесният запис на заповед е издаден като средство за обезпечение на вноските по договор за финансов лизинг, сключен между ищеца и първия ответник, са счетени за неотносими към предмета на спора, доколкото в ценната книга липсвало отбелязване, че същата е издадена като допълнително обезпечение на други възникнали между тях облигационни правоотношения, като искането във въззивната жалба за приемане на лизинговия договор и доказателства във връзка с изпълнението му е оставено без уважение поради отсъствието на хипотезата на чл.266, ал.2, т.1 ГПК.
Настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въпреки указанията на въззивния съд за представяне на мотивирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в депозираното на основание чл.285 ГПК допълнение към касационната жалба освен че не са формулирали правен въпрос от значение за изхода на делото, жалбоподателите не сочат и не излагат съображения да е налице някое от допълнителните основания по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС ОСГТК касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
Независимо от изхода на делото разноски на ответника по касация не се присъждат поради липса на доказателства такива да били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.12.2012 г. по гр.д.№ 5423/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: