4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
С., 31.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2383/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. М. Д. от [населено място], общ.Б. срещу въззивно решение от 21.02.2013 г. по в.гр.д.№ 780/2012 г. на Шуменски окръжен съд. С обжалваният съдебен акт е обезсилено решение № 804 от 09.10.2012 г. по гр.д.№ 3275/2011 г. на Шуменския районен съд, с което е отхвърлен Предявения от Кооперация „Единство”, [населено място] /в ликвидация/ срещу касатора иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 14 911.20 лв., представляваща стойността на липсващи активи, с които последният неоснователно се е обогатил и върнал делото на друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението, на основанията по чл. 281, т. 3, предл. първо и второ от ГПК, с искане за неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора. Твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 270, ал. 3 и чл. 271 ГПК, тъй като при неправилна правна квалификация на спорното материално право първоинстанционното решение би било незаконосъобразно, а не недопустимо. От друга страна, касаторът оспорва дадената от решаващия състав правна квалификация на предявения осъдителен иск като такъв по чл.24 от Закона за кооперациите, вместо като иск по субсидиарния състав на неоснователното обогатяване – чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните правни въпроси: 1. Недопустимо или незаконосъобразно е решението, с което е разгледан предявения иск, но е дадена неправилна правна квалификация; на разгледания иск; 2. Може ли въззивният съд да квалифицира иска на друго правно основание, различно от посоченото от въззивния съд и 3. Какви са правомощията на въззивния съд при констатирани нередовности на исковата молба, които счита, че са решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитирани в изложението решения, включително постановени по новия процесуален ред.
Ответникът Кооперация „Единство” чрез процесуалния си представител адвокат Г. В. оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в отговор по реда на чл. 287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първата инстанция се е произнесла по предмет, за който не е сезиран и по този начин е постановила недопустимо решение. Посочено е, че претенцията е основана на твърдени липсващи материални активи на кооперацията, които са били продадени от ответника докато последният е бил неин председател, а паричните средства от продажбите не били отчетени. Според решаващият състав така изложените фактически твърдения сочат на иск с правно основание чл.24, ал.1 ЗК – виновно причинена вреда на кооперацията от член на управителния съвет, като същият се основава на нарушения на задължения на председателя на кооперацията, като поведението му може да е както в противоречие с общите цели на кооперацията, устава й, така и с нарушаване на задължение, свързано с ръководството на кооперацията, организиране на дейността, което от своя страна не било конкретизирано с исковата молба, водещо до извод за произнасяне от районния съд по нередовна искова молба, което налагало уточнение на обстоятелствената й част и привеждането на петитума с нея, извод, направен с оглед установеното по делото разпореждане с вещ на кооперацията, след като ответника вече не е бил неин председател, сочещ на иск по чл.45 ЗЗД или друго основание с оглед прецизираното от ищеца основание. С оглед изложеното е приел, че наличието на друг ред за защита на накърнено право изключва възможността за предявяване на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, на което основание е разгледан иска от първоинстанционния съд, поради което постановеното от него решение е обезсилено, а делото върнато на друг състав за произнасяне по предявените искове.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият процесуалноправен въпрос не може да се определи като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС, тъй като формираните от въззивния съд изводи за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт са основани на констатацията за произнасяне извън очертания с исковата молба и уточнението към нея предмет на делото. Твърденията на касатора, че според въззивния съд „неправилната правна квалификация на разгледания иск, обуславя недопустимост на решението“ не съответстват на мотивите към обжалваното решение. След като не е налице основната предпоставка за достъп до касация, не е необходимо да се преценява цитираната и приложена към жалбата задължителна практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК.
Въпросът, свързан с определената от въззивния съд правна квалификация, е основан изцяло на доводите на касатора – ответник в процеса, че всъщност се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване. Тези възражения обаче не са споделени от решаващия състав, а доколко изводите относно предмета на търсената от ищеца защита са правилни, е извън обхвата на настоящото производство по селекция на касационните жалби. От друга страна, при направения извод за произнасяне по непредявен иск, неоснователно се поддържа от касатора, че въззивният съд е следвало да процедира в съответствие с т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, като даде указания на ищеца да поправи исковата си молба, вместо да връща делото на първоинстанционния съд.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.02.2013 г. по в.гр.д.№ 780/2012 г. на Шуменски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………….
С.,……………………………….2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2383/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. М. Д. от [населено място], общ.Б. срещу въззивно решение от 21.02.2013 г. по в.гр.д.№ 780/2012 г. на Шуменски окръжен съд. С обжалваният съдебен акт е обезсилено решение № 804 от 09.10.2012 г. по гр.д.№ 3275/2011 г. на Шуменския районен съд, с което е отхвърлен Предявения от Кооперация „Единство”, [населено място] /в ликвидация/ срещу касатора иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 14 911.20 лв., представляваща стойността на липсващи активи, с които последният неоснователно се е обогатил и върнал делото на друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението, на основанията по чл. 281, т. 3, предл. първо и второ от ГПК, с искане за неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора. Твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 270, ал. 3 и чл. 271 ГПК, тъй като при неправилна правна квалификация на спорното материално право първоинстанционното решение би било незаконосъобразно, а не недопустимо. От друга страна, касаторът оспорва дадената от решаващия състав правна квалификация на предявения осъдителен иск като такъв по чл.24 от Закона за кооперациите, вместо като иск по субсидиарния състав на неоснователното обогатяване – чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните правни въпроси: 1. Недопустимо или незаконосъобразно е решението, с което е разгледан предявения иск, но е дадена неправилна правна квалификация; на разгледания иск; 2. Може ли въззивният съд да квалифицира иска на друго правно основание, различно от посоченото от въззивния съд и 3. Какви са правомощията на въззивния съд при констатирани нередовности на исковата молба, които счита, че са решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитирани в изложението решения, включително постановени по новия процесуален ред.
Ответникът Кооперация „Единство” чрез процесуалния си представител адвокат Г. В. оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в отговор по реда на чл. 287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първата инстанция се е произнесла по предмет, за който не е сезиран и по този начин е постановила недопустимо решение. Посочено е, че претенцията е основана на твърдени липсващи материални активи на кооперацията, които са били продадени от ответника докато последният е бил неин председател, а паричните средства от продажбите не били отчетени. Според решаващият състав така изложените фактически твърдения сочат на иск с правно основание чл.24, ал.1 ЗК – виновно причинена вреда на кооперацията от член на управителния съвет, като същият се основава на нарушения на задължения на председателя на кооперацията, като поведението му може да е както в противоречие с общите цели на кооперацията, устава й, така и с нарушаване на задължение, свързано с ръководството на кооперацията, организиране на дейността, което от своя страна не било конкретизирано с исковата молба, водещо до извод за произнасяне от районния съд по нередовна искова молба, което налагало уточнение на обстоятелствената й част и привеждането на петитума с нея, извод, направен с оглед установеното по делото разпореждане с вещ на кооперацията, след като ответника вече не е бил неин председател, сочещ на иск по чл.45 ЗЗД или друго основание с оглед прецизираното от ищеца основание. С оглед изложеното е приел, че наличието на друг ред за защита на накърнено право изключва възможността за предявяване на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, на което основание е разгледан иска от първоинстанционния съд, поради което постановеното от него решение е обезсилено, а делото върнато на друг състав за произнасяне по предявените искове.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият процесуалноправен въпрос не може да се определи като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС, тъй като формираните от въззивния съд изводи за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт са основани на констатацията за произнасяне извън очертания с исковата молба и уточнението към нея предмет на делото. Твърденията на касатора, че според въззивния съд „неправилната правна квалификация на разгледания иск, обуславя недопустимост на решението“ не съответстват на мотивите към обжалваното решение. След като не е налице основната предпоставка за достъп до касация, не е необходимо да се преценява цитираната и приложена към жалбата задължителна практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК.
Въпросът, свързан с определената от въззивния съд правна квалификация, е основан изцяло на доводите на касатора – ответник в процеса, че всъщност се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване. Тези възражения обаче не са споделени от решаващия състав, а доколко изводите относно предмета на търсената от ищеца защита са правилни, е извън обхвата на настоящото производство по селекция на касационните жалби. От друга страна, при направения извод за произнасяне по непредявен иск, неоснователно се поддържа от касатора, че въззивният съд е следвало да процедира в съответствие с т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, като даде указания на ищеца да поправи исковата си молба, вместо да връща делото на първоинстанционния съд.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.02.2013 г. по в.гр.д.№ 780/2012 г. на Шуменски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: