О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1029
София, 01.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2696 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
С определение № 279 от 22 октомври 2013 г. по настоящото дело производството по делото бе спряно до постановяването на решение по тълк.д. № 7/2013 г. ОСГК. Тъй като тълкувателното дело е постановено, се налага производството по делото да бъде възобновено.
Производството е образувано по касационната жалба на К. за о. на н. п. и., чрез главния инспектор-юрист П. М., против въззивното решение № 9 от 11 януари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 457 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г., с което е потвърдено решение № 108 от 8 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 996 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г. за отхвърляне искането на комисията против С. Р. Р. и Р. В. Р. – двамата от [населено място] село, обл. Велико Търново, за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от Р. в периода 28 септември 1985 г. – 28 септември 2010 г. на обща стойност от 135837,04 лева, включващо недвижими имоти и парични суми.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда, че изтърпяването на присъда „лишаване от свобода” от ответника се явява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 133 ГПК, като мотивите на съда се основават на преценката на допуснати в хода на съдебното дирене свидетелски показания въпреки преклузията на чл. 133 ГПК и липса на отговор на мотивираното искане на комисията. Изтърпяването на съответното наказание не ограничава правото на защита на ответниците, декларацията е получена лично от ответника в затвора и той е имал възможност да организира защитата си, а ответницата е нямала и подобна пречка за осъществяването на правата си. Съдът е пренебрегнал изричното несъгласие на комисията за допускане на свидетелски показания и на основание чл. 164, ал.1, т. 3-5 ГПК. Представените доказателства за финансовата помощ на сина на ответниците не следва да се кредитират, тъй като доходите му не са в размер, съответстващ на сочената от свидетеля сума. Неправилно и в противоречие със съдебната практика е прието, че е необходима пряка причинна връзка между конкретното придобито имущество и конкретното престъпление, за което ответникът е осъден. Искането е отхвърлено с неясни и противоречиви мотиви. Не е съобразено правилото на чл. 17, ал. 5 ЗОПДИППД /отм./. Поддържа се, че извършените от ответниците разходи са превишавали приходите им от законоустановени източници на средства. Не са доказани по безспорен начин размерът на получаваните от ответниците суми и моментите, в които те са получавани, както и основанието за предаването на пари от сина за ответниците. Ответниците не са доказали друг източник на средства освен приходите от продажба на недвижимите имоти. Неправилно първата инстанция не съобразява доказателства за други, нефигуриращи в исковата молба, престъпни деяния. Не е установен принос на съпругата на ответника. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците С. Р. Р. и Р. В. Р. – двамата от [населено място] село, обл. Велико Търново, не представят отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадено в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема обжалваното първоинстанционно решение за правилно, респективно – искането на К. за о. на н. п. и., за о. на и. на ответниците Р., за неоснователно. По въпроса за приложението на изключението от чл. 133 ГПК се приема, че правилно първата инстанция е допуснала всички искани от ответниците доказателства, тъй като по време на разглеждане на делото от първата инстанция ответникът е бил в затвора за изтърпяване на присъда по друго наказателно дело, което не е основание по чл. 3, ал. 1 от закона за настоящото съдебно производство, поради което подаденият по-късно отговор и исканите доказателства не са преклудирани. Посочено е, че за проверявания период ответниците са реализирали доходи от пенсии и продажба на имущество от 760,21 минимални работни заплати, и са направили разходи за издръжка на домакинството, покупка на имоти и предоставените заеми на други лица общо в размер на 1610,40 минимални работни заплати, но заключението на експертизата в горния смисъл не е съобразено с твърдените и доказани от ответниците получени суми от сина им, работещ в чужбина и доходите на ответниците от отглежданите животни. Отново се подчертава, че възраженията и доказателствата на ответниците не са преклудирани, тъй като късното подаване на отговор се дължи на особени непредвидени обстоятелства, а със свидетелските показания не се доказват обстоятелства, за които са въведени ограниченията по смисъла на чл. 164 ГПК. Съдът акцентира на обстоятелството, че не може да се направи както пряка, така и косвена връзка между престъплението, за което ответникът е осъден, и придобитото имущество – част от недвижимите имоти са придобити преди датата на инкриминираното деяние, но във всички случаи няма как имотите да са придобити със средства от престъпната дейност на ответника, а и извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 НК по своето естество изключва възможност за набавяне на средства от него.
Касационният съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението за допускане на касационното обжалване правни въпроси.
В приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят първите три въпроса. На първо място се пита явява ли се особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 133 ГПК изтърпяването на присъда „лишаване от свобода” от ответника. Съгласно правилото на чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Вторият въпрос е продължение на първия: наличието на особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 133 ГПК по отношение на единия ответник отменя ли преклузията по отношение на другия ответник. На трето място се пита задължен ли е съдът да се произнесе по отношение на презумпцията, установена в чл. 17, ал. 5 ЗОПДИППД /отм./ при наличие на доказателства за невръщане на изискана декларация.
И трите въпроса обаче са обусловени от разрешението, което следва да бъде дадено по последния правен въпрос – какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и необходима ли е пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност. По този правен въпрос е постановено ТР № 7/2013 г., ОСГК, според което е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 от закона и придобиването на имуществото. ОСГК приема, че е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. За да достигне до горния извод ВКС сочи, че имуществото, предмет на отнемане, се определя като вид облага и то именно от установената по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ престъпна дейност, и тази връзка е необходимо условие за уважаване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност (чл. 1 и § 3 от закона), но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1). Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. За целите на специалния закон това означава, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации на средства и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и имуществото, чието отнемане се иска. Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин.
В процесния случай основното заключение на въззивния съд е, че не може да се направи както пряка, така и косвена връзка между престъплението, за което ответникът е осъден и придобитото имущество. Този извод е основан на придобиването на част от недвижимите имоти преди датата на престъпното деяние, както и че извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 НК по своето естество изключва възможност за набавяне на средства от същото. С последното си заключение съдът изобщо е отрекъл подобна възможност. Затова, както е тълкувано и в посоченото ТР, неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото (ако представените от ответниците доказателства са ценени от съда в нарушение на правилото на чл. 133 ГПК) не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, но и при конкретните мотиви за невъзможността от конкретното престъпление да се придобият средства, комисията не може да бъде освободена от задължението да установи необходимата пряка или косвена връзка в посочения по-горе смисъл.
Производството по ЗОПДИППД /отм./ съгласно чл. 3, ал. 1 се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за едно от посочените в т. 1-25 престъпления. Законът несъмнено установява изискване искането на комисията до съда да бъде мотивирано и обосновано, като в него се посочат данни за такива факти и обстоятелства, които биха могли да обосноват извода, че имуществото е придобито именно от престъпна дейност, а в конкретния случай искането на комисията е обосновано със следните твърдения: ответникът е осъден за извършено престъпление в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 23 с влязла в сила присъда, притежава имущество със значителна материална стойност, за придобиването на което няма данни за законни източници на средства, налице са предпоставките по чл. 4, ал. 1 и 2 от закона, както и предпоставките на чл. 10 от закона. Каква е връзката между престъпната дейност и придобитото имущество изобщо не е посочено. Действително съгласно чл. 17, ал. 5 от закона ако проверяваното лице не представи декларация по смисъла на чл. 17, ал. 1, до доказване на противното се предполага, че имуществото, което не е декларирано, е придобито от престъпна дейност. Това предположение обаче касае само разпределянето на доказателствената тежест в исковия процес. Правен въпрос за това липсата на подадена декларация по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОДИППД /отм./ преодолява ли изискването за отнемането на имуществото по закона да е налице връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 и придобиването на имуществото, не се поставя, което препятства допускане на касационното обжалване, а е бил необходим с оглед комплекса обстоятелства, дали основание на въззивния съд да достигне до крайния си извод за неоснователността на искането на комисията.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 9 от 11 януари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 457 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: