О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1032
София, 06.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2023 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. С. П. и С. Г. П. – двамата от [населено място], чрез адв. К. Г., против решение № 269 от 20 януари 2014 г., постановено по гр.д. № 521 по описа на окръжния съд в гр. Видин за 2013 г., с което е отменено решение № 388 от 1 август 2013 г., постановено по гр.д. № 33 по описа на районния съд в гр. Видин за 2013 г. за отхвърляне на иска на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], против П. за присъждане на обезщетение за сумата над 10100 лева до 15420 лева и вместо него П. са осъдени да заплатят на банката сумата от 5320 лева обезщетение за причинени имуществени вреди от премахване на шест броя интериорни врати и 140 кв.м. ламиниран паркет от имот, собственост на банката, в полза на банката са присъдени разноски, и е потвърдено същото първоинстанционно решение в частта му, с която П. са осъдени да заплатят на банката 10100 лева обезщетение за причинени имуществени вреди за периода 10 юни 2010 г. – 3 декември 2012 г., изразяващи се в необходимите средства за възстановяване на имота в състоянието, в което е бил.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Заявено е, че както в исковата молба, така и във въззивната жалба не са конкретизирани претенциите за щети и какво представляват те – имуществени или неимуществени вреди, поради което е накърнено правото на защита на касаторите. Твърди се, че по делото липсват доказателства за наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и че касаторите със свои действия или бездействия са увредили имота. Не е установено в какви отношения са били страните по делото, как и на какво правно основание е ползван имота и имали ли са касаторите задължения спрямо банката по отношение на имота. След направена съпоставка на вещното и облигационното право, се поддържа, че касаторите, като ползватели и носители на ограниченото право на ползване, не могат да бъдат отговорни по чл. 45 ЗЗД. Липсващите вещи са движими и не са принадлежности към жилището. В нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека вещите не са били записани или описани, а цената на имота е определена спрямо местоположението и квадратурата му, а не според вида и състоянието му. Не е мотивирано защо съдът е приел увреждането с конкретната сума, като цената на вещите към момента на описа е била значително по-висока от цената към момента на завеждане на иска. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема за установено, че на банката е причинена щета, изразяваща се в премахване на описаните в протокол за въвод от 3 декември 2012 г. вещи във възложения й апартамент, чиято обща стойност и монтаж са в размер на 15420 лева според експертно заключение. Съдът приема за установена причинна връзка между щетата и виновно действие от страна на касаторите – предаден им е процесният апартамент за управление и отговорно пазене от съдебен изпълнител и след проведена публична продан и възлагане на имота на ипотекарния кредитор, се установява липса на интериорни врати във всички помещения, свален моноблок в банята, свалена подова настилка в целия апартамент с изключение на кухнята, като касаторите не са спорили, че имотът е бил в тяхно държане през цялото време, но са заявили, че движимите вещи в него са лична собственост. Счетено е, че с демонтирането на вещите, въпреки липсата на нанесени повреди на имота, се намалява стойността му; макар всички описани вещи да са движими, поради естеството си те са трайно закрепени към жилището и са част от елементите, включени в оценката му и определили имота като луксозен, а с отстраняването им имотът вече не е същият като описания от съдебния изпълнител при изнасянето му на публична продан.
Поставените от касаторите правни въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване.
На първо място се пита за да е основателен искът по чл. 45 ЗЗД следва ли да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, противоправност на деянието, вреди и причинна връзка между деянието и вредите, и ако следва, дали това е в тежест на ищеца, който да ги докаже с исковата молба. Касаторите твърдят, че по делото липсват доказателства, от които да е видно, че всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД са налице, както и че те със свои действия или бездействия са увредили имота, като по този начин са причинили вреда на банката. Отговорът на поставения правен въпрос е очевидно положителен, но касаторите са пренебрегнали задължението си да поставят правен въпрос, свързан с онзи елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, който според тях липсва в процесния случай, или не е бил надлежно доказан от носещия тежестта за това ищец. Не е спорно по делото, че апартаментът е предаден на касаторите от съдебен изпълнител за управление и отговорно пазене в рамките на изпълнителното производство. Следователно относимият правен въпрос, свързан с втората част на твърдението на касаторите, би следвало да е свързан с вида действие или бездействие при описаната хипотеза, които да обосновават увреда на кредитора. Липсата на подобен правен въпрос, съобразно постановките на т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, препятства допускането на касационното обжалване.
Вторият правен въпрос – обикновеното ползване на имота води ли до противоправност на деянието и може ли да ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД, т.е. само с действията си на ползвател може ли да се увреди имот, който е предаден за стопанисване, не е свързан с който и да е извод на въззивния съд, а е отражение на защитната теза на касаторите в процеса. В цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСГТК е разяснено, че правният въпрос, обосноваващ допускане на касационното обжалване, следва да има значение за изхода на конкретното дело, да е включен в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат по делото. Тъй като разрешаването на правния въпрос в конкретния случай не е сторено от въззивния съд, то липсва основание за допускане на касационното обжалване.
На последно място се иска произнасянето на ВКС по въпроса вещите, които се твърди, че липсват, движими вещи ли представляват или са материални предмети, които имат самостоятелно съществуване. Разрешаването на този въпрос само по себе си също не е обусловило крайния резултат по спора. Това е така, защото според решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт, въззивният съд не е приел процесните вещи за недвижими, а напротив – за движими, но е приел, че са включени в общата оценка на имота и с демонтирането им имотът вече не е в състоянието, в което е бил при описа. Правен въпрос по това решаващо заключение на въззивния съд не е поставен.
Тъй като нито един от правните въпроси не адресира конкретно обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, то не следва да бъде подлагано на преценка наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По тази причина и преценката на представената съдебна практика с оглед установяване наличието на допълнителните основания, е ненужна.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 269 от 20 януари 2014 г., постановено по гр.д. № 521 по описа на окръжния съд в гр. Видин за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: