О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1035
София, 06.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2629 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. д. „И. на н.” чрез юрисконсулт Г. Г., против въззивното решение № 31 от 17 януари 2014 г., постановено по в.гр.д. № 1180 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2013 г., с което е обезсилено като недопустимо решение № 86 от 14 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 877 по описа на районния съд в гр. Левски за 2012 г. в частта му за присъдена лихва за забава от подаването на исковата молба, а в останалата му обжалвана част, с която дирекцията е осъдена да заплати на Е. П. Й. от [населено място] 2969,66 лева възнаграждение за положен извънреден труд над нормативно определената продължителност на дежурствата в размер на 571 частта за периода 1 октомври 2009 г. – 30 септември 2012 г., лихва за забава върху главницата за периода 1 октомври 2010 г. до подаването на исковата молба, и е признато по отношение на дирекцията, че на Й. се дължи компенсация с допълнителен отпуск за положени 655 часа извънреден труд за периода 1 октомври 2009 г. – 30 септември 2013 г., решението е потвърдено, и в полза на Й. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че служителите от надзорния охранителен състав работят при 24 часов график на дежурство, при който 20 часа са постова служба, а в четирите часа над него служителите фактически не престират труд тъй като са на разположение на главния надзирател или на командира на отделение в ареста, имат право да почиват, без да се събличат и без да могат да напускат района на поделението. Съдът не е взел предвид двете регламентирани почивки от по 45 минути в рамките на 24 часовото дежурство, а почивката не се включва в работното време. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът Е. П. Й. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е присъдена лихва за забава върху мораторната лихва, тъй като такова искане не е правено. След съпоставката на чл. 211, ал. 1 ЗМВР и чл. 301, ал. 5 и 6 ППЗИНЗС съдът приема, че за 24 часово дежурство следва да бъдат зачетени като действително отработени 24 часа, включващи 20 часа постова служба, а останалите на разположение на съответния висшестоящ служител в районна на поделението, като често в това време са им възлагани задачи в кръга на службата – обиски, арести и др. Въз основа на приетото експертно заключение е счетено, че установеният норматив работни часове е надхвърлен с 571 часа на тримесечие. За основателна е счетена претенцията за признаване правото на компенсация с допълнителен платен годишен отпуск за отработеното време над 50 часа, за което не е присъдено възнаграждение за извънреден труд.
Касационният съд приема, че поставеният от касатора правен въпрос следва ли четирите часа време на разположение в рамките на 24 часово дежурство да се отчитат като част от работното време, не обосновава допускане на касационното обжалване.
Касаторът поддържа, че правният въпрос е решен противоречиво от съдилищата, а е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърдението за противоречиво разрешаване касаторът извежда от друго решение, в което се твърди, че е прието обратното. Посочено е решение от 15 май 2013 г. по гр.д. № 17064/2012 г., СГС, без да се представя копие от него, което само по себе си е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, предвид постановките на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, т. 3 – не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Следователно, касационното обжалване не може да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Още повече, че след извършената служебна справка в базата данни за постановени съдебни актове, посоченият съдебен акт не е отразен като влязъл в сила, а невлезлите в сила съдебни решения не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
На последно място, касаторът не обосновава какво е значението на правния въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е отразено в какво отношение конкретната правна уредба е неясна, непълна или противоречива, защо е необходимо формиране на обвързваща съдебна практика от ВКС, дали е формирана неправилна практика, чието преодоляване е наложително с оглед промените в обществените условия или законодателните промени. Тази липса е пречка пред допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 31 от 17 януари 2014 г., постановено по в.гр.д. № 1180 по описа на окръжния съд в Плевен за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: