О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.549
София,11.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 1445/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 129/18.03.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 66/2014 г. на Русенски окръжен съд, ТО, с което е потвърдено определение от 18.01.2014 г. по гр. д. № 7597/2013 г. на Русенски районен съд, с което е оставен без разглеждане предявеният от частния жалбоподател против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, като процесуално недопустим и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли то да бъде отменено и делото да бъде върнато на Русенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Моли и за присъждането на направените разноски.
Ответникът [фирма] изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 7597/2013 г. по описа на Русенски районен съд е образувано по подадена искова молба от [фирма], [населено място] с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване спрямо [фирма], [населено място], че възражение с вх. № 26808/16.05.2013 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2643/2013 г. по описа на Районен съд Русе е неистински документ. За да остави без разглеждане като процесуално недопустим предявения иск и да прекрати производството пред него, първоинстанционният съд е приел, че ищецът извежда правния си интерес само от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК, като се е позовал на ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е потвърдил определението на Русенски районен съд като правилно.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението си жалбоподателят е посочил селективният критерий на т. 1 на чл. 280, ал. 1 на ГПК и е формулирал следните правни въпроси: 1. Недопустимостта на иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване на неистинност на документ, когато ищецът не е оспорил същия по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, касае ли изходящи от страните документи, които не са приети като писмени доказателства; 2. Недопустимостта на иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване на неистинност на документ, когато ищецът не е оспорил същия по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, касае ли изходящ от страните документ, представен в производството по друго гражданско дело; 3. Недопустим ли е иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване на неистинност на възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение, когато ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск, но не в производството по висящ установителен исков процес по чл. 422 ГПК, а в заповедното производство по чл. 415 и следв. ГПК; 4. Недопустим ли е иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване на неистинност на документ, когато този документ не е бил приеман от съда като писмено доказателство по делото във висящо исково производство и ищецът не е оспорил същия по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК.
За да обоснове критерия по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят е посочил, че поставените въпроси са решени в противоречие с тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на ВКС, за да се произнесе, все предвид следното:
Така формулираните въпроси са обусловили изводите на въззивния съд, но същите са разрешени в съответствие със задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.1 от ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по частната жалба следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция в размер на 700 лева – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че то е платено в брой.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 129/18.03.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 66/2014 г. на Русенски окръжен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: