О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 547
София, 11.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 364/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно определение № 2263/17.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3738/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска отделение, 8 състав, с което е потвърдено определение от № 16451 от 12.09.2013 г. по гр. д. № 5711/2013 г. на Софийски градски съд, с което е допълнено по реда на чл. 248 ГПК определение № 16083 от 02.09.2013 г. по гр. д. № 5711/2013 г. на Софийски градски съд, като частният жалбоподател е осъден да заплати на ответниците В. Ц. К., П. С. К. и Ц. В. К., всички от [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 6 000 лева.
Частният жалбоподател въвежда доводи за неправилност на въззивното определение поради допуснато нарушение на процесуалния закон, а допускането на касационно обжалване поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответниците В. Ц. К., Ц. В. К. и П. С. К. оспорват допустимостта и основателността на частната касационна жалба, като всеки от тях претендира разноски по делото в размер на платеното от тях адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Производството по ч. гр. д. № 3738/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд е образувано по подадената от [фирма] частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 16451 от 12.09.2013 г. по гр. д. № 5711/2013 г. на Софийски градски съд. За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, с който дружеството е осъдено да заплати на ответниците адвокатски хонорар в размер на 6 000 лева, въззивната инстанция е приела, че поради неизпълнена процедура по чл. 248, ал. 2 ГПК, възражението на настоящия жалбоподател за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК не е преклудирано, но разгледано по същество е неоснователно. В тази връзка е изложено, че в случая на ответната страна са три лица, като всеки един от ответниците има право на защита и на самостоятелно договорно правоотношение с адвокат, съответно и на отделно право на присъждане на разноски, с оглед изхода на спора.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението си жалбоподателят е посочил селективният критерий на т. 2 на чл. 280, ал. 1 на ГПК и е формулирал следните правни въпроси: 1. Следва ли въззивният съд, когато констатира, че не е връчен препис от искането по чл. 248, ал. 2 ГПК на насрещната страна за отговор да върне делото на първоинстанционния съд за изпълнение на тази процедура или следва да пристъпи към решаване на спора по същество; 2.Следва ли да се присъждат разноски на всеки един от ответниците в едно и също производство представлявани от един адвокат, упълномощен с общо пълномощно.
Първият поставен въпрос не е релевантен, тъй като не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд. Софийски апелативен съд, съгласно правомощията си по чл. 278, ал. 2 ГПК, е приел, че възражението за прекомерност не е преклудирано, а е заявено в срок /поради нарушението на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК/, но разгледано по съществото си е неоснователно. Именно доводите по основателността на подаденото възражение, че всеки един от ответниците има право на присъждане на разноски, са определящи за решаващия извод на въззивния съд.
По втория въпрос частният жалбоподател е цитирал следната съдебна практика решавана противоречиво от съдилищата – определение № 5 от 03.01.2012 г. по ч. гр. д. № 716/2011 г., III г. о. на ВКС и определение № 92 от 09.04.2013 г. по гр. д. № 1037/2012 г., III г. о. на ВКС. Посочените съдебни актове са несъотносими към конкретния случай. И по двете определения разноските за адвокатско възнаграждение действително са намалени, но поради прекомерност с оглед действителната правна и фактическа сложност на делата, като не е налице противоречие с настоящия случай. Освен това по този въпрос е налице задължителна съдебна практика, което изключва сочения селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С Определение № 511 от 20.09.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 243/2010 г., IV г. о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК е прието, че всеки ответник има право да иска заплащането на направените от него разноски, включително и адвокатско възнаграждение, при прекратяване на делото, като няма предвидено в нормативен акт изискване при представляване от един адвокат на повече от един клиент да се сключва отделен договор с всеки един от тях. Следователно даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с посочената задължителна практика по поставения въпрос, което позволява са се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на постановеното от него определение до касационно обжалване. предпоставките за допускане до касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на всеки един от ответниците по жалбата по 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2263/17.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3738/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска отделение, 8 състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на В. Ц. К. от [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на П. С. К. от [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Ц. В. К. от [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: