О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 12.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 1386/2014 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 72 от 05.03.2014 г. по ч. т. д. № 62/2014 г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение от 23.01.2014 г. по т. д. № 23/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което са оставени без уважение молбите на [фирма] с вх. № 17232 от 06.11.2013 г. и с вх. № 1146 от 22.01.2014 г. за възобновяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, а допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1,т.1 – т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 23/2012 г. по описа на Бургаски окръжен съд е образувано по предявени обективно съединени осъдителни искове от [фирма], [населено място] с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу [фирма], [населено място], като трето задължено лице, ипотекарен длъжник и поръчител по договор за заем от 28.08.2007 г., по който заемодател е [фирма], а заемополучател [фирма]. По съображения, че ответникът [фирма] е обявен в несъстоятелност с решение по т.д.№ 454/2010 г. на Бургаски окръжен съд, първоинстанционният съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спрял производството по делото до приключване на производството по несъстоятелност. Вземането на жалбоподателя, предмет на спора по т. д. № 23/2012 г. по описа на Бургаски окръжен съд е включено в списъка на приетите вземания по чл. 686, ал. 1 ТЗ, одобрен по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ с определение № 1336/20.12.2012 г., постановено по т. д. № 454/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
[фирма] е подал две молби с вх. № 17232 от 06.11.2013 г.и с вх. № 1146 от 22.01.2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд с искане за възобновяване на производството по делото. Първоинстанционният съд е оставил подадените молби без уважение. Въззивният съд е потвърдил определението на Бургаски окръжен съд по съображения, че производството по т. д. № 454/2010 г. на Бургаски окръжен съд е преюдициално и към настоящия момент не е ясно доколко [фирма] ще бъде удовлетворен за вземането си срещу [фирма].
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението си жалбоподателят е посочил селективните критерии на т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 на ГПК, като относно т. 1 и т. 2 е цитирал и приложил следните съдебни актове – определение № 4 от 09.01.2002 г. по ч. гр. д. № 591/2001 г., V г. о. на ВКС, определение № 180 от 10.03.2011 г. по ч. т. д. № 115/2011 г., I т. о. на ВКС, решение от 19.05.2011 г. по в. гр. д. № 155/2011 г. по описа на Ловешки окръжен съд, решение от 08.02.2012 г. по гр. д. № 55/2012 г. по описа на Ловешки окръжен съд, решение от № 177 от 06.04.2012 г. по гр. д. № 299/2012 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд и решение от 29.09.2009 г. по в. гр. д. № 665/2009 г. по описа на Благоевградски окръжен съд. Формулирал е и следните въпроси: 1. Има ли колизия между универсално принудително изпълнение против длъжник, обявен в несъстоятелност и индивидуално принудително изпълнение, насочено против солидарен длъжник, ипотекирал имущество, което е извън масата на несъстоятелността; 2. Преюдициално ли е производството по несъстоятелност против длъжник спрямо производство против солидарен длъжник; 3. Обвързано ли е производството за индивидуално принудително изпълнение против солидарен длъжник, ипотекирал имущество извън масата на несъстоятелността, от резултата по универсалното принудително изпълнение против обявен в несъстоятелност длъжник; 4. Следва ли да бъде възобновено спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производство против солидарен длъжник, ако е очевиден негативен резултат по универсално принудително изпълнение против обявен в несъстоятелност длъжник.
Формулираните от частния касатор въпроси са неотносими към изхода на делото и не осъществяват основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Чрез така поставените въпроси се цели пререшаването на въпроса налице ли са предпоставките на чл.229, ал1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, който е разрешен с влязлото в сила определение № 261 от 21.08.2012 г. по ч.т.д.№ 221/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 72/05.03.2014 г., постановено по ч. т. д. № 62/2014 г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: