ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1049
София, 12. август 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1528 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 22/16.01.2014 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 1070/2013, с което е потвърдено решение № 270/11.07.2013 на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 228/2013, с което е уважен до размера на 30.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е П. на Р. Б., представлявана от прокурора М. Б., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността обстоятелства като увреждания на здравето, оставане без работа и прекратяване на членство в политическа партия да бъдат доказани без представянето на съответни документи и по материалноправните въпроси за отговорността на прокуратурата за вреди от разгласяването на наказателното преследване от медиите и за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата К. В. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 06.03.2012 до 21.11.2012 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпления по чл. 242, ал. 4 и чл. 354а, ал. 2 НК, като през цялото време по отношение на него е прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража”. Ищецът е изпитал стрес, тревоги и притеснения от това, че в продължение на 8 месеца и 21 дни е търпял ограниченията, свързани със задържането под стража и през това време е преследван наказателно за тежки умишлени престъпления, които не е извършил, притеснявал се е за бъдещето си и за бъдещето на семейството си, отслабнал е с 20 килограма. Непосредствено след задържането на 08. и 09.03.2012 г. в местния печат излизат четири публикации, в първата се съобщава за ареста на 37-годишен кърджалиец – член на международна наркобанда, а в следващите ищецът е представен като организатор или член на престъпна група за международен трафик на хероин. На 01.09.2912 г. ищецът е изключен от политическата партия, в която е членувал. След прекратяване на наказателното производство ищецът е имал затруднение да си намери работа и е търпял негативите от прекъсването на здравните и социалните му осигуровки. Това се е отразило негативно на неговата емоционална сфера, изпитвал е срам от хората предвид медийното разгласяване, че престъпната група се е занимавала с разпространение на наркотици, което е разстроило социалните му контакти.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че законовите изисквания за форма на някои актове ограничават доказването им със свидетелски показания само в отношенията между съответните страни. Между тези страни същите актове могат да се доказват с други доказателствени средства, а в отношенията с трети лица и чрез разпит на свидетели. П. отговаря за вреди, когато тя или неин поднадзорен орган подава информация за медиите (но не и за вредите от изкривяването или погрешното й интерпретиране от тях). На обезщетяване подлежат само вредите от тези негативни изживявания, които са причинени от упражнената процесуална принуда.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 22/16.01.2014 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 1070/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.