ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1048
София, 12. август 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2416 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 951/13.02.2014 на Софийския градски съд по гр.д. № 14809/2013, с което е отменено решение № Р-ІІ-65-246/01.08.2013 на Софийския районен съд по гр.д. № 18991/2013, като са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът В. В. В., представляван от адв. Р. М. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси в тежест на работодателя ли е да докаже извършването на подбор, критериите и относителната им тежест, както и основаването на преценката на действителни качества на работника и за правното значение на обстоятелството кога е изготвен протокола за извършения подбор и по материалноправния въпрос за обхвата на подбора и необходимостта в него да бъдат включени работниците, осъществявящи идентични или сходни трудови функции с оглед на действително възлаганите им трудови задачи и за значението на изгответните и връчени длъжности характеристики, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], С., представляван от Св. В. от САК я оспорва, като счита, че макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два от предявените искове са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „експерт оценител”. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 1/06.03.2013 поради съкращение на щата, връчена на 07.03.2013 г. Съгласно приетото щатно разписание, действащо от 06.03.2013 г. действително се съкращава една от двете щатни бройка за експерт оценители, като подборът между двамата служители, заемащи тази длъжност е извършен от съвета на директорите в заседание от 04.03.2013 г. по приетите в това заседание критерии и относителната им тежест. По критерия образование и квалификация оценката е обективна, като е отчетено, че магистърската степен на ищеца не е по икономическа специалност, че няма следдипломна квалификация и документ за владеене на чужди езици. Обективно е оценен трудовият стаж с оглед приетия критерии дали е над 10 години и проведени квалификационни курсове. Критерият „възлагане на експертизи за работа при съобразяване на образователната степен и квалификация” няма отношение към показателя „ниво на дправяне с възложената работа”, но оценката по този показател не променя крайната обща оценка. На действителни качества на двамата оценявани се основава и по-слабата оценка на ищеца за начина на изпълняване на възложената работа, тъй като той работи по-бавно, не проявява инициатива, не може да планира и степенува възложените задачи. Няма основание в подбора да бъдат включени и заемащите длъжността „инвеститорски контрол”, тъй като тяхната трудова функция се различава съществено от този на ищеца, както се установява от длъжностите характеристики, като е без значение дали те са връчени.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в тежест на работодателя е да докаже извършването на подбор, критериите и относителната им тежест, както и основаването на преценката на действителни качества на работника за което са допустими всички доказателствени средства в т.ч. свидетелски показания, а за удостоверяване на извършения подбор не е необходимо съставянето на протокол, ако такъв е съставен е без значение – кога, както че като частен свидетелства документ той няма доказателствена сила срещу работника и оспорването му е без правно значение. При съкращаване на щата или закриване на част от предприятието работодателят е длъжен да извърши подбор между заемащите длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции. Той може, но не е длъжен да включи в подбора заемащи сходни длъжности.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 951/13.02.2014 на Софийския градски съд по гр.д. № 14809/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.