ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1047
София, 12. август 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2158 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2104/20.12.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2834/2013, с което е потвърдено решение № 3031/08.07.2013 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 5018/2012, с което са уважени до размера на 2.000,00 лева предявените искове за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ със законни лихви то чл. 86 ЗЗД.
Недоволни от решението са двете страни.
Недоволен от решението в отхвърлителната част са касаторите-ищци Г. Т. Й. и А. П. Й., представлявани от адв. СТ. А. от ПАК, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Недоволна от решението в уважителната част е П. на Р. Б., представлявана от прокурора Д. С., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, когато по същото време срещу пострадалия са водени и други производства за извършени от него други престъпления, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 28.03.2006 до 22.03.2007 г. срещу праводателя на ищците е повдигнато и поддържано обвинение в извършването на длъжностно присовяване – престъпление по чл. 201 НК, като по отношение на него до 04.04.2006 г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а след това – по-лека. Производството по това обвинение е прекратено от прокуратурата. Ищецът е изпитал стрес и притеснение от това, че в продължение на десет дни е бил задържан под стража и близо една година е преследван наказателно за престъпление, което не е извършил. Това се е отразило неблагоприятно върху психиката му, притеснявал се е своето и на сина си бъдеще, видял се е принуден да напусне работата си и малкия град и се е премести да живее в Пловдив. По същото време на ищеца са предявени още три обвинения за извършени други престъпления, за които е осъден с влязла в сила присъда, т.е. претърпени вреди не са резултат само на обвинението в извършването на престъпление, което не е извършено, но и на други престъпления, които са извършени.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Повдигнатият правен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2104/20.12.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2834/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.