ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1053
София, 13. август 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2004 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4/24.01.2014 на Разградския окръжен съд по гр.д. № 369/2013, с което е потвърдено решение № 310/30.10.2013 на Разградския районен съд по гр.д. № 839/2013, с което са отхвърлени предявените искове за установяване извършването на дискриминация по образование и възраст за осъждане да бъде преустановено нарушението и за обезщетение за вреди по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр.
Недоволен от решението е касаторът С. П. Р., представляван от адв. И. Ц. от РАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за разпределението на доказателствената тежест по исковете за защита от дискриминация и по материалноправния въпрос може ли да бъде осъществена дискриминация по непосочен в действащ нормативен акт признак, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата „А. по з.”, С., представлявана от юрк. И. К. а я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като въззивният съд е приел, че ищецът не е посочил и съответно не е доказал факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция по третия иск не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът претендира да е жертва на дискриминация по признаците образование и възраст поради отсъствието в плана за действие по заетостта на подходящи (за трайно безработни, навършили 50-годишна възраст) мерки за придобиване на квалификация и преквалификация и невключването му в съществуващите програми. Ищецът не е посочил и съответно не е доказал факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а от събраните доказателства по делото установено, че ищецът е провеждал редовно срещи с трудовия посредник, бил е информиран за наличните свободни работни места, получавал е насочващи писма конкретни работни места, но не одобряван от работодателя, включен е в професионално обучение и е участвал в програма за 6-месечно обучение, но е получил слаби оценки на изпитите в края на обучението, предлагано са му е и друго обучение, в което той не се включил. Предприетите мерки от ответника не са довели до положителен резултат, но от това не може да се прави извод за тяхната неефективност поради дискриминационно отношение към ищеца.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Предявените искове са отхвърлени не защото ищецът не е представил доказателства за осъществената спрямо него дискриминаниця, а защото от събраните доказателства не се установяват факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Посочените от ищеца признаци образование и възраст са нормативно установени, а дали може да бъде осъществена дискриминация по друг признак е без значение за решаването на делото.
Ответникът по жалбата „А. по з.”, С. не претендира разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4/24.01.2014 на Разградския окръжен съд по гр.д. № 369/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.