Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 14.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4558 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,.т.2 вр. чл.83,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. С. Н. срещу определение № 468 от 11.03.2014 г., по ч. гр. д. № 265 /2014 г. на Пловдивски апелативен съд, г.о., ІІ с-в., с което е потвърдено определение № 252 /24.01.2014 г. по гр.д. № 3735 /2013 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., І с-в., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса по делото.
Частният жалбоподател твърди, че изводите на апелативния съд, че не са налице предпоставките по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаването и от държавна такса, са незаконосъобразни. В отделно изложение частният жалбоподател твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, които ще бъдат обсъдени по-долу.
По основателността на частната жалба настоящият състав намира следното:
Първоинстанционният съд е приел въз основа на твърденията на молителя и данните по делото, че молителят е регистрирана като земеделски производител и със съпруга и обработват земя под аренда в т.ч. и овощна градина от 7 дка, като въпреки дадените и указания от съда, не е посочено какви доходи семейството реализира от тази дейност. Първоинстанционният съд е приел извода, че при отсъствието на пълни данни за действителното материално състояние на семейството на ищеца не може да се направи обоснован извод за липсата на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че от данните по делото не може да се бъде мотивиран извод, че имущественото състояние на ищцата не и позволява да заплати дължимата държавна такса по делото и не са налице предпоставките по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаването и от държавна такса. Апелативният съд е изложил следните мотиви :
Дължимата държавна такса по иска на Ю. Н. срещу Института по овощарство с цена 60 000 лева е 2 400 лева. Ю. Н. е представила две декларации, че е на 43 години, омъжена и в добро здравословно състояние и доходът и от трудово възнаграждение е в размер на 330 лева месечно и че тя и съпругът и нямат други доходи и имущество, двамата нямат непълнолетни деца, които да издържат, а молителят притежава наследствена къща от две стаи в [населено място], [община].
Апелативният съд е приел, че представеното от Ю. Н. удостоверение от работодателя е за период около осем месеца преди предявяване на иска и молбата за освобождаване от държавна такса, поради което не може да се приеме, че то отразява актуалните и доходи. Съдът е изложил евентуални мотиви, че дори да се приеме, че отразява актуалния доход на Ю. Н., то той е под размера на минималната работна заплата за страната, и доколкото ищцата е в трудоспособна възраст и в здравословно състояние, позволяващо и да полага всякакъв вид труд (по собствените и признания) тя би могла да реализира трудови доходи от втори трудов или граждански договор, а фактът, че не е положила необходимите усилия в тази посока и неоправданото и бездействие, не могат да се тълкуват в нейна полза. Същите съображения са валидни и по отношение на съпруга и.
Апелативният съд е приел и че от представените по делото два договора за аренда на земеделска земя и от признанията на Ю. Н. в исковата молба е видно, че тя и съпругът и от 2005 г. обработват ливада от 4,050 дка, нива от 1,513 дка и нива от 14,200 дка в землището на [населено място], [община] и Ю. Н. не е декларирала какви доходи е реализирала през последната година като земеделски производител, като дори от посочената площ се приспадне 4.2 дка със спорните череши, от останалата площ също биха могли да се реализират доходи в значителен размер.
Частният жалбоподател извежда следните процесуалноправни въпроси:
Необходимо ли е да се представят допълнителни доказателства за липсата на доходи, доколкото заявеното в декларацията по чл.83,ал.2 ГПК под страх от наказателна отговорност представляват отрицателни факти, а именно, че не са реализирани доходи, за което не може да има документи – доказването им е именно чрез посочения от законодателя начин – потвърждаването на тези отрицателни факти в декларация по образец.
Следва ли съдът да счита за неоснователна молбата по чл.83,ал.2 ГПК след като трудовото възнаграждение на молителката е под минималната работна заплата, а съпругът и е безработен, с мотива, че не полагат достатъчно усилия и неоправдано бездействат.
Частният жалбоподател твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с определение № 139 /18.03.2009 г. по ч.гр.д. № 46 /2009 г. на ВКС, І г.о.; с определение № 408 /30.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1380 /2008 г.. на ВКС, ІІ г.о.; с определение № 211 /18.05.2010 г. по ч.гр.д. № 207 /2010 г. на ВКС, ІІ г.о., както и че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първият въпрос не е обуславящ:
Изводът на съда за липсата на предпоставките по чл.83,ал.2 ГПК не се основава на липсата на доказателства за отрицателни факти (за липса на доходи), а на преценката на представените от молителя доказателства (че те не отразяват актуалните и доходи по трудово правоотношение), на твърденията на молителя и противоречията в тях (че със съпруга и обработват повече земеделска земя от тази, за която е предявен искът, но молителят не декларира доходи от тази стопанска дейност).
И вторият въпрос не е обуславящ.
Изводът на съда за липсата на предпоставките по чл.83,ал.2 ГПК не се основава на установената във въпроса ограничена хипотеза – получавано от молителя (ищец) на трудово възнаграждение под минималната работна заплата и безработен съпруг, а на различна фактическа обстановка – че молителят не е установила какви са доходите и по трудово правоотношение и не сочи какви са доходите и от дейността и като земеделски стопанин, който обработва земи под аренда. По-конкретно : че молителят не представя документ за актуалните си доходи от трудово правоотношение (документът е за минал период) и че молителят (въпреки изричните указания на първоинстанционния съд и въпреки приетото от него) не декларира какви доходи е реализирала като земеделски производител за останалата обработвана със съпруга и под аренда земеделска земя, за която дейност молителят (ищец) е представила доказателства по делото и на твърдения за която основава иска си.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ частна жалба на Ю. С. Н. срещу определение № 468 от 11.03.2014 г., по ч. гр. д. № 265 /2014 г. на Пловдивски апелативен съд, г.о., ІІ с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.