Определение №629 от 14.8.2014 по ч.пр. дело №4395/4395 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 629

гр.София, 14.08.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети август две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Геника Михайлова

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4395/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. П. П. срещу определение на Софийски градски съд № 6314/ 20.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 3767/ 2014 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд по гр.д.№ 6199/ 2014 г. По този начин е прекратено производството по предявените от жалбоподателя въз основа на чл.424 ГПК против [фирма] искове за признаване за установено, че не дължи присъдените с издадената по гр.д.№ 1649/ 2011 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение суми: 5 403,10 лв главница за доставена и неизплатена топлинна енергия за период май 2003 г. – април 2010 г. и 2 291,51 лв лихва за забава за период 31.07.2003 г. – 20.01.2011 г.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът отговорил неправилно на въпроса кои факти и документи могат да са нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл.424 от ГПК. Според него такива нови обстоятелства са установената съдебна практика във връзка с погасителната давност на задълженията за плащане на топлинна енергия и във връзка с прилагане на нормите на общностното право на ЕС. Като основание за допускане на обжалването жалбоподателят сочи наличието на противоречива съдебна практика по въпросите дали наличието на ново обстоятелство или ново писмено доказателство е от значение за допустимостта или за основателността на иска по чл.424 от ГПК и явява ли се ново обстоятелство установената впоследствие съдебна практика, на която заповедта за изпълнение противоречи.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Въззивният съд е потвърдил прекратяването на производството по делото по съображения, че длъжникът по заповед за изпълнение, който не е подал възражение срещу заповедта, може да предяви иск по чл.424 от ГПК, само ако се позове на обстоятелства или доказателства, които не са могли да му бъдат известни до момента на изтичане на срока по чл.414 от ГПК. Нови обстоятелства според съда са тези, които не са били известни на страната и тя не би могла да узнае за тях или да се снабди с относими за твърденията й доказателства при полагане на нормално дължимата грижа. Посочено е, че новите обстоятелства са факти от действителността, които имат значение за спорното правоотношение и не е такъв факт установената съдебна практика по дела, по който ищецът не е страна.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция формулираните от частния жалбоподател въпроси обуславят обжалваното определение, но не се разрешават противоречиво от съдилищата, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената практика, според която нови обстоятелства или доказателства по смисъла на чл.424 от ГПК могат да са такива факти от значение за спорното право, които длъжникът не е могъл да знае или придобие по извинителни причини. Те трябва да са посочени в исковата молба, в противен случай искът е недопустим (Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.16). Не са такива факти твърденията, че по дела, по които ищецът не е страна, някакъв правен въпрос е разрешен по различен начин в сравнение с начина, по който същия въпрос е разрешен при издаване на акта срещу него. Съдебната практика по правни въпроси не може да е факт от значение за възникването и съществуването на субективното право, за чието изпълнение е издадена заповед за изпълнение. Твърденията за наличие на такава практика не съставляват надлежно формулирани твърдения за факти и доказателства по смисъла на чл.424 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 6314/ 20.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 3767/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top