О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
гр. София, 15.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3956 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Ф. С. Н. от [населено място], приподписана от адв. Б. Ю., против определение № 1105 от 13 март 2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 190 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2014 г., с което е потвърдено определение № 8428 от 11 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 1806 по описа на районния съд в гр. Благоевград за 2013 г. за прекратяване производството по делото поради оттегляне на исковата молба.
В жалбата се поддържа необоснованост и незаконосъобразност на извода на съда, че не се вменява по закон задължение за съда да изпраща молбата на ищеца за оттегляне на иска. Заявено е, че всички книжа, които постъпват по делото от едната страна следва да се връчат и на другата, независимо от обстоятелството, че тази страна не дава съгласие за оттеглянето на иска, с оглед възможността молбата за оттегляне да не изхожда от законния представител на страната, като подобно възражение може да се направи именно след запознаване със съдържанието на молбата. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Е. Г., в отговор на частната касационна жалба поддържа доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата. Останалите ответници – С. Р., Р. К. и Г. К. – първите двама от [населено място], а последният от [населено място], не вземат становище по частната касационна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема за неоснователни аргументите на частната жалбоподателка за необходимостта да й бъде връчен препис от заявлението за оттегляне на исковата молба, тъй като молбата е подадена преди съдебното заседание да се е състояло и законът не вменява в задължение на правораздавателния орган да изпраща молбата на ищеца на ответниците за становище. Претенцията за разноски на ответниците е следвало да бъде заявена по реда на чл. 248 ГПК, което не е било сторено своевременно пред първоинстанционния съд.
Касационният съд приема, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Поставя се правният въпрос следва ли съдът да изпрати молбата на ищеца за оттегляне на иска на ответника за становище (което е различно от даване на съгласие) при положение, че са разменени книжа, има постъпил отговор и делото е насрочено. Съображенията, изложени по въпроса, се свеждат до твърдението, че неизпращането на молбата на ответниците нарушава принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес и възможността молбата за оттегляне да не изхожда от законния представител, като подобно възражение може да се направи именно след запознаване със съдържанието на молбата, подадена от ищеца, и в този случай съдът следва да постанови съдебен акт, който ще има сила на пресъдено нещо по отношение на неоснователността на претенцията. Питането е поставено в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но по принципния въпрос за необходимостта от вземане на становище на ответника в хипотезата на чл. 232, изр. първо ГПК, е постановена обвързваща съдебна практика. Така в определение № 922 по ч.т.д. № 763/2010 г., І т.о., ВКС приема, че правото на ищеца да оттегли по реда и в срока на чл. 232 ГПК иска си не е обусловено както от съгласието на ответника, така и от неговото становище, изразено по реда и смисъла на чл. 8, ал. 1 ГПК. Съдът е приел това разрешение, защото право на изслушване (каквото значение би имало и становището в процесния случай) има тази страна по делото, за чиито права и интереси би бил от значение съдебният акт, постановяването на който предстои, и защото определението по чл. 232 ГПК няма характеристиката на съдебен акт, произтичащ от упражняване/оспорване на спорното право. ВКС заключава, че с валидно направеното оттегляне на иска по реда на чл. 232 изр. първо ГПК, съдът е десезиран и висящността на спора по този иск – преустановена, като този факт само се констатира с определението и оттук следва ирелевантността на становището на страната по делото, която е престанала да бъде страна по този иск.
Предвид посоченото правно разрешение, което изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, е ясно, че по правния въпрос е дадено обвързващо тълкуване, не са налице основания за неговото изменяне или преодоляване, поради което, тъй като въззивният съд е споделил като краен резултат същата идея, не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1105 от 13 март 2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 190 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: