О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №473/18.08.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети август две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Борис Илиев
Членове: Владимир Йорданов
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4295 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Д. В. и на И. К. В. срещу определение № 549/ 19.05.2014 г. по ч.гр.д. № 373/ 2014 г, с което Хасковски окръжен съд:
· потвърждава определение от 28.01.2014 г. по гр. д. № 207/ 2013 г. на Районен съд – Димитровград в частта, с която е прекратено производството по исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 1 ЗЗД, предявени от В. и И. В. срещу Т. Х. Т. и Стелка И. Т., за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба по н. а. № 110/ 05.05.2005 г. на селскостопански обект – конюшня, находящ се в [населено място] при граници на имота, посочени в исковата молба и
· оставя без разглеждане по същество частната жалба на В. и И. В. срещу първоинстанционното определение в частта, с която на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК са дадени указания и срок за изправяне нередовността на исковата молба по осъдителните искове, съединени с недопустимите.
Производството по установителните искове е прекратено поради влязло в сила решение по гр. д. № 103/ 2012 г. на Х. окръжен, с което на основание чл. 108 ЗС ищците по настоящото дело са осъдени да предадат на ответниците по настоящото дело владението на същата конюшня и настъпила преклузия на възраженията за нищожност на договора по н. а. № 110/ 05.05.2005 г. – въведеният по приключилото дело придобивен способ. Частната жалба на В. и И. В. е оставена частично без разглеждане по съображения, че определението по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е по движение на делото и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
Изложението повтаря доводите за незаконосъобразност на определението на въззивния съд, развити в частната жалба до Върховния касационен съд. Според касаторите различният предмет на двете дела и това, че установителните искове не се погасяват по давност извеждат допустимостта на исковете за прогласяване нищожността на договора по н. а. № 110/ 05.05.2005 г. В изложението заявяват основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и прилагат практиката на Върховния касационен съд, но не посочват правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Частната жалба е бланкетна в частта, с която се иска отмяна на определението, с което въззивният съд оставя частната жалба на В. и И. В. без разглеждане.
Ответниците Т. и Стелка Т. считат, че поради липса на правен въпрос няма основание частната жалба да бъде допусната до касационен контрол. По бланкетната й част не изразяват становище. Претендират разноски.
По искането за отмяна на определението на въззивния съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определението, преграждащо развитието на делото по исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Ето защо и по причина, че определението на въззивния съд в първата си част е постановено по искове с цена над 5 000 лв. и решението по тях подлежи на касационно обжалване, настоящият състав е длъжен да приеме, че частната жалба в първата част е с допустим предмет. Подадена е от ищците, на които принадлежи интересът да искат отмяна на определението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния за частично прекратяване на производството. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно т. 1 ТР №1/19.02.2010 ВКС, ОСГТК по гр.д. № 1/2009 посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, включително частните. Определението на въззивния съд, което попада в обхвата на чл. 280, ал. 3 ГПК, не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от тези в чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда въпроса от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от касационни основания. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правните въпроси от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания в чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
По частната жалба в бланкетната част.
Въззивният съд прилага правилно чл. 274, ал. 1 ГПК като съобразява, че определението по чл. 129, ал. 3, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК не попада в нейния обхват и това определение е недопустим предмет на самостоятелен инстанционен контрол. Частната жалба до Върховния касационен съд в бланкетната част е неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на жалбоподателите следва да се възложат разноските, направени от ответниците пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 400 лв. по изготвения писмен отговор на частната жалба до Върховния касационен съд.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 549/19.05.2014 г. по ч. гр. д. № 373/ 2014 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е потвърдено определението от 28.01.2014 г. по гр. д. № 207/ 2013 г. на Районен съд – Димитровград в първата негова част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Д. В. и И. К. В. срещу определение № 549/ 19.05.2014 г. по ч. гр. д. № 373/ 2014 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба срещу определението от 28.01.2014 г. по гр. д. № 207/ 2013 г. на Районен съд – Димитровград във втората негова част.
ОСЪЖДА В. Д. В. и И. К. В. да заплатят на Т. Х. Т. и на Стелка И. Т. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 400. 00 лв. – разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.