О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 10.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 1423/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2348/28.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3913/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска отделение, 1 състав, в частта, с която е потвърдено определение № 241 от 05.04.2013 г. по гр. д. № 910/2008 г. на Врачански окръжен съд, в частта, с която е осъдено [фирма] да заплати по сметка на Врачански окръжен съд държавна такса в размер на 4032 лева. В отменителната си част за заплащането на държавна такса по сметка на Врачански окръжен съд за сумата над 4032 лева и в частта, с която е потвърдено определение № 241 от 05.04.2013 г. по гр. д. № 910/2008 г. на Врачански окръжен съд, в частта, с която е възобновено и прекратено производството по делото на основание чл. 232 във вр. с § 14, ал. 2 ПЗР ЗИДТЗ /ДВ бр. 20/2013 г./, въззивното определение като необжалвано е влязло в сила.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е възложил заплащането на държавна такса в негова тежест и моли обжалваното определение да бъде отменено. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответниците Т. Н. Н., [населено място] /синдик на „Б.-И. Ц. „С.”” АД/ и „Б.-И. Ц. „С.”” АД, [населено място] заявяват становище за уважаване на частната касационна жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] не е изразил становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 910/2008 г. на Врачански окръжен съд е образувано по предявени от [фирма] против [фирма] и „Б.-И. Ц. „С.”” АД искове с правно основание чл. 647 ТЗ, за обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността сключени от длъжника сделки: договор за наем от 19.01.2006 г., изменен с анекси от 02.02.2007 г. и 05.02.2007 г., договор за цесия от 28.02.2007 г. и споразумение за управление от 23.01.2007 г. [фирма] е подал молба с вх. № 2496/01.04.2013 г. по описа на Врачански окръжен съд на основание § 14, ал. 2 ПЗР ЗИДТЗ /ДВ бр. 20/2013 г./ [фирма] за оттегляне на исковата си молба с вх. № 2002/15.12.2008 г. по гр. д. № 910/2008 г. с правно основание чл. 647, т. 3 и т. 7 ТЗ. Въз основа на тази молба първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и е осъдил молителят да заплати държавна такса в полза на Врачански окръжен съд в размер на 20 000 лева. Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното определение, в частта, с която е осъдено [фирма] да заплати по сметка на Врачански окръжен съд държавна такса за разликата над сумата от 4032 лева до сумата 20 000 лева и е потвърдил определението на Врачански окръжен съд в останалите части, като законосъобразно. Изложено е, че съгласно нормата на чл. 649, ал. 2 ТЗ, в редакцията й до изменението й със ЗИДТЗ /ДВ бр. 20/2013 г./, при действието, на която са предявени исковете, държавна такса предварително не се дължи, само когато искът е предявен от синдика, от което следва, че ако искът е предявен от кредитор на длъжника по несъстоятелността, държавната такса се дължи предварително.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението си жалбоподателят е посочил селективният критерий на т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 на ГПК и е формулирал следният въпрос: Дължи ли се заплащане на държавна такса при прекратяване на дело поради оттегляне на иска, когато оттеглянето се основава на нормативно създадено по изключение право на ищеца да направи оттеглянето поради настъпило изменение на закона.
Относно хипотезата на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят е приложил следните съдебни актове – определение № 813 от 08.04.2013 г. по т. д. № 4018/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд и решение № 144 от 23.05.2013 г. по в. т. д. № 151/2013 г. на Варненски апелативен съд. Не е налице обаче твърдяното противоречиво решаване на поставения въпрос от съдилищата. На първо място от представените актове не става ясно дали държавната такса не е заплатена предварително и затова да не е присъдена с акта, с който е прекратено производството по делото. Съгласно нормата на чл. 649, ал. 2 ТЗ в редакцията й до изменението й със ЗИДТЗ /ДВ бр. 20/2013 г./, при предявяване на иск от синдика предварително държавна такса не се събира, ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността. Т. е. държавната такса се дължи предварително, когато искът е предявен от кредиторите на длъжника по несъстоятелността. На второ място частният жалбоподател не е представил доказателства, че приложените съдебни актове са влезли в сила, което съгласно т. 3 на тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС е самостоятелно основание за недопускане до касационно обжалване.
Относно хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение да е от значение за точното прилагане на закона, или за развитието на правото, също не са налице условията за допускане до касационно обжалване. Разпоредбите на чл. 232 ГПК и чл. 71 във вр. с чл. 69 ГПК са ясни и непротиворечиви, а съдебната практика по приложението им е постоянна и не се нуждаеятот осъвременяване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2348/28.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3913/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска отделение, 1 състав, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: