О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 534
София,15.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.дело № 4250/2013 година
Производство по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. М., чрез плоцесуалния му представител адвокат Д. М., срещу решение № 318 от 18.07.2013 г. по в.т.д.№ 1220/2013 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 11 от 25.03.2013 г. по гр.д.№ 165/2012 г. на Чирпанския районен съд в частта, с която е уважен регресния иск по чл.274, ал.1, пр.1 КЗ на [фирма], [населено място] срещу касатора за сумата 15 533.69 лв., представляваща изплатено обезщетение по щета № 05-75825/12.02.2007 г. по застраховка „Гражданска отговорност” на увредения в причиненото от ответника пътно-транспортно произшествие от 09.02.2007 г. автомобил и са присъдени разноски в размер на 4 827.05 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяна на решението, с произтичащите правни последици.Подробни фактически и правни съображения във връзка с инвокираните основания за касационно обжалване са изложени в жалбата.
Приложното поле на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, с твърдения, че въззивният съд не е извършил преценка на събраните по делото доказателства и не е направил свои собствени фактически изводи, като е възпроизвел решението на първоинстанционния съд, без да извършва препращане към мотивите му на основание чл.272 ГПК. В тази връзка поставя въпросите необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви, може ли въпреки липсата на препращане към мотивите на първоинстанционният съд в решението си въззивният съд да приеме, че последният се е ползвал от възможността, предоставена му от чл.272 ГПК и ползва ли се с доказателствена сила съдебна експертиза, извършена по писмени данни, назначена за проверка на документ, който не е издаден по надлежния ред, като освен по последния, по останалите въпроси се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация ЗК [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за липса на основания за допускане на обжалването, а по същество – за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Старозагорския окръжен съд, след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, е приел за доказани законовите предпоставки за встъпване на застрахователя в правата на застрахования по застраховка ”Автокаско”, с оглед безспорно установения факт на плащане на застрахователното обезщетение и заверяване на сметката на застрахования. Въззивният съд е отчел данните за механизма на пътно-транспортното произшествие, съдържащи се в неоспорените писмени доказателства и в експертното заключение, вкл. и за установената употреба на алкохол над допустимата норма от страна на ответника/сега касатор/.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са процесуалноправни и касаят преценката на събраните по делото противоречащи си доказателства относно употребата на алкохол от страна на касатора. Същият, чрез пълномощника си счита, че преценката на въззивния съд е в противоречие с константната практика, изискваща всестранност и задълбоченост при извършването и.
Това твърдение обективира позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което би било налице при позоваване на разрешение по формулираните въпроси в противоречие със задължителна съдебна практика по него, а не на неправилната преценка на противоречащи си по съдържание доказателства. Аргументи, свързани с противоречива съдебна практика в изложенията не се съдържат.
Основанието по т. 1 не е налице, поради това, че изводите на въззивния съд относно това, употребил ли е касаторът алкохол или не не се дължат на противоречие със задължителна или константната практика, а на преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото. Доводите на касатора, че с обжалваното решение са възпроизведени мотивите на първоинстанционния съдебен акт освен че не се потвърждават, то и при доказаност на това твърдение, не се касае до процесуално нарушение, съставляващо основание по чл.28, ал.1 ГПК за касиране на въззивния акт, доколкото нормата на чл.272 ГПК допуска при съвпадане на фактическите му изводи с тези на първоинстанционния съд въззивния съд да препрати към мотивите му при постановяване на решението си.
Не е налице и основанието по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК. Него касаторът свързва с позоваване от въззивния съд на заключението на съдебномедицинска експертиза относно правнорелевантния факт – наличието на алкохол в кръвта на водача, изготвена въз основа на взети значително по-късно след процесното ПТП кръвни проби, вместо на резултати, установени с дрегер. Освен че така поставен въпросът не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, решаващият състав е изградил изводите си въз основа на допълнителното заключение на съдебномедицинската експертиза, според която при консумиран след процесното ПТП алкохол при съобразяване на твърдяното от касатора количество – 250 гр., телесната му маса и периода от консумацията до вземането на кръвните проби, то алкохолната концентрация в кръвта би била 1,20 промила, а не 1,71, каквато е констатираната при кръвния анализ.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение разноски в размер на 350 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 318 от 18.07.2013 г. по в.т.д.№ 1220/2013 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА К. И. М., [населено място] да заплати на ЗК [фирма], [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: