О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 538
София, 15.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.дело № 4075/2013 година
Производство по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адвокат А. П. срещу въззивно решение № 195 от 17.07.2013 г. по в.т.д.№ 156/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 49 от 11.03.2013 г. по т.д.№ 152/2012 г. на Окръжен съд-Плевен, отхвърлящо предявения от касатора иск по чл.422 ГПК срещу [фирма], [населено място], общ.П. и Й. Р. Р. за разликата от 18 089.92 евро до 95 956.05 евро по запис на заповед от 11.07.2008 г., издаден на основание Договор за финансов лизинг на МПС.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а допускането на касационното обжалване е обосновано с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците [фирма] и Й. Р. Р. не са изразили становище по касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение за сумата 18 089.92 евро е формирана сила на пресъдено нещо по въпроса, че процесният запис на заповед е издаден от първия ответник и авалиран от втория от тях за обезпечаване на вземането на касатора по договора за финансов лизинг с юридическото лице МПС, поради което счел, че дължи произнасяне по въпроса за дължимостта на неустойката по чл.30, ал.1 от договора, уговорена при разваляне на договора в размер на разликата между лизинговата цена и платените лизингови вноски, без да е обвързана от допълнително условие – лизинговата вещ да не е върната, да е съществено увредена или да е погинала. Като възприел изводите на първоинстанционния съд за основателност на релевираното от длъжниците по записа на заповед и ответници в производството възражение за нейната нищожност като уговорена в противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, обосновани със становището, че определена по този начин компенсаторната неустойка не може да оправдае присъщите й функции, въззивният съд потвърдил обжалваното решение в отхвърлителната му част.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като значими за изхода на делото са формулирани следните материалноправни въпроси: 1./ Нищожна ли е уговорката за неустойка при договор за финансов лизинг поради накърняване на добрите нрави, която не излиза извън обичайните функции на неустойката , разрешен в противоречие с ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС; 2./ При договор за финансов лизинг налице ли е неоснователно обогатяване от страна на лизингодателя, ако при прекратен договор по вина на лизингополучателя и реализиране на договорната отговорност, сборът от сумите, събрани по лизинговия договор и сумите, получени от продажба или отдаване под наем на вещта надвишават лизинговата цена и 3./ Ако е платена лизинговата цена и не е упражнено правото на изкупуване, налице ли е неоснователно обогатяване от страна на лизингодателя, ако последният продължи да получава доходи от вещта. По последните два въпроса поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради разрешаването им от въззивния съд в противоречие с решение по т.д.№ 81/2012 г. на ОС-Русе и с решение по т.д.№ 1471/2012 г. на ОС-Враца.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая касаторът формулира като първи въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК „въпроса за недействителността на неустойката на основание чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД ведно с основанието и критерий, избран от съда”. Касаторът счита, че този въпрос е разрешен в противоречие със съдебна практика, която цитира, но не прилага, счита че и в самата съдебна практика има противоречия, поради което са налице условията на трите допълнителни критерия на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че разрешаването на така формулирания въпрос за недействителността на неустойката действително е обусловил крайния изход на спора, но разрешението е съобразено с обсъждане на конкретните условия за дължимост на неустойката, характера и основните цели на неустойката по смисъла на закона. Така обсъдените конкретни условия не дават основание да се приеме, че даденото разрешение противоречи на съдебна практика или е необходимо нейното уеднаквяване. Във всеки конкретен случай е необходима конкретна преценка, за да се приеме наличие или липса на нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД – в този смисъл и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, а такава преценка е извършена в случая и от ВтАС.
Останалите въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Водим от горното, Върховния касационен съд,Търговската колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 195 от 17.07.2013 г. по в.т.д.№ 156/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: