4
определение по гр.д.№ 3932 по описа за 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София 19.09.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3932 описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280,ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Й. П. срещу решение № 565 от 27.12.2013 г. на Софийския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д.№ 551 от 2013 г., с което потвърдено решение № 84 от 21.03.2013 г. по гр.д.№ 872 от 2010 г. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т. Й. П. срещу Е. Б. Т., Т. М. Х., М. А. Х. и А. А. М. иск с правно основание чл.32, ал.2 ат ЗС за разпределение на ползването на съсобствения между страните недвижим имот с площ от 463 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор № 65231.909.225 по кадастралната карта на [населено място], утвърдена със заповед № РД-18-3 от 27.01.2005 г. на Изпълнителния директор на АК.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие на обжалваното решение със задължителна практиката на ВКС /решение № 93 от 06.07.2010 г. по т.д.№ 808 от 2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. и решение № 66 от 28.05.2012 г. по т.д.№ 376 от 2011 г. на ВКС, ТК, Първо т.о./ по следните уточнени от съда правни въпроси: 1. Представлява ли съществено процесуално нарушение недопускането от въззивния съд на експертиза със задача от съществено значение за спора и 2. Представлява ли съществено процесуално нарушение решаването на делото от въззивния съд при непълнота на доказателствата.
В писмен отговор от 15.05.2014 г. ответниците Е. Б. Т., Т. М. Х., М. А. Х. и А. А. М. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанциония съд за отхвърляне на предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на съсобствено на страните дворно място, въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като между страните вече е било извършено разпределение на ползването с решение № 696 от 14.11.2008 г. по гр.д.№ 1340 от 2007 г. на Софийския окръжен съд, след постановяването на което не била настъпила промяна, която да обосновава необходимостта и възможността за извършване на ново разпределение. Не била такава промяна придобиването от ищцата на части на останалите съсобственици на западния близнак и съответно на идеални части от дворното място, тъй като разпределението на ползването по предходното дело е било извършено в рамките на тази група съсобственици, притежаващи западния близнак /договорът от 25.02.2010 г. е за дарение от Й. Й. З. и Д. Й. С. на ищцата Т. Й. П. на 4/6 ид.ч. от западния близнак и на 1/4 ид.ч. от дворното място, а с решението по гр.д.№ 1340 от 2007 г. на Софийския окръжен съд за ползване на притежаваните от Й. З., Д. С., Т. П. и Л. З. ид.ч. от дворното място е предоставен общ дял/. Премахването на стопанска сграда и гараж в мястото също не представлявали такава промяна, тъй като определянето на предоставената за ползване част на съсобственика става въз основа на цялата площ на съсобственото място, а не само въз основа на незастроената част от него.
При разглеждане на делото пред въззивната инстанция съдът е отказал да приеме като доказателство по делото представената към въззивната жалба заповед № ДК-02-ЮЗР-237 от 24.07.2012 г. на ДНСК и не е допуснал поисканата от жалбоподателката съдебно-техническа експертиза със задача да даде заключение дали е премахнат изграден в мястото незаконен гараж със застроена площ от 20 кв.м. на съсобственицата Т. Х..
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторката практика на ВКС:
1. В решение № 93 от 06.07.2010 г. по т.д.№ 808 от 2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. е прието, че съществено процесуално нарушение на въззивния съд е непроизнасянето по част от наведените доводи и възражения на жалбоподателя. Няма противоречие на обжалваното решение с тази практика на ВКС, тъй като в това решение въззивният съд се е произнесъл по всички наведени от жалбоподателката доводи и възражения, включително и по довода й, че събарянето на незаконния гараж на съсобственицата Т. Х. и промяната на съсобстветността в резултат на сключването на договора за дарение от 25.02.2010 г. представлявали нови обстоятелства, които са основание за ново разпределение на ползването на съсобственото дворно място след влизане в сила на решение по гр.д.№ 1340 от 2007 г. на Софийския окръжен съд.
2. В решение № 66 от 28.05.2012 г. по т.д.№ 376 от 2011 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. е прието, че необсъждането в мотивите на въззивното решение на представено и прието писмено доказателство по делото представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК на въззивното решение. Няма противоречие на обжалваното решение и с тази практика на ВКС, тъй като в него въззивният съд е обсъдил всички приети по делото писмени доказателства и тъй като същият няма задължение да обсъжда писмени документи, които не са приети като доказателства по делото /като например представената към въззивната жалба, но неприета като доказателство заповед на ДНСК/.
3. Няма представена друга практика на ВКС или на други съдилища в страната, в която да е било прието нещо различно от приетото в обжалваното решение по посочените от касаторката два правни въпроса: 1. Представлява ли съществено процесуално нарушение недопускането от въззивния съд на експертиза със задача от съществено значение за спора и 2. Представлява ли съществено процесуално нарушение решаването на делото от въззивния съд при непълнота на доказателствата.
Независимо от горното, следва да се отбележи и че двата поставени от касаторката правни въпроси са напълно неотносими към настоящото дело: Първият въпрос /представлява ли съществено процесуално нарушение недопускането от въззивния съд на експертиза със задача от съществено значение за спора/ е неотносим, доколкото въззивният съд не е отказвал да назначи експертиза със задача от съществено значение за спора. Напротив, поставената във въззивната жалба задача на експертизата /да даде заключение дали е премахнат изграден в мястото незаконен гараж със застроена площ от 20 кв.м. на съсобственицата Т. Х./ е напълно без значение за решаване на единствения съществен по делото въпрос /дали следва да бъде извършено ново разпределение на ползването на съсобственото място след влизане в сила на решението по гр.д №1340 от 2007 г. на Софийския окръжен съд/, тъй като разрушаването на намиращи се в съсобственото място постройки не променя нито квотите в съсобствеността, нито площта на разпределеното за ползване дворно място и поради това не е основание за ново разпределение на ползването. Вторият поставен от касаторката правен въпрос /представлява ли съществено процесуално нарушение решаването на делото от въззивния съд при непълнота на доказателствата/ също е неотносим към настоящото дело, по което неприемането като доказателство по делото на документ, който е без значение за решаването на спора /заповед № ДК-02-ЮЗР-237 от 24.07.2012 г. на ДНСК е без значение за делото по същите съображения, по които без значение би било заключението на поисканата от жалбоподателката експертиза/ не води до непълнота на доказателствата и съответно до процесуални нарушения на въззивния съд.
С оглед на всичко гореизложено не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да бъде допускано.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 565 от 27.12.2013 г. на Софийския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д.№ 551 от 2013 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.