3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
гр. София, 23.09.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5205 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. и. по о. с. и в. [населено място], против определение № 9636/09.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 1781/2014 г. от състав на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение.
Ответникът по частната жалба я оспорва с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на СГС е приел, че определение на СРС, с което е оставено без уважение искане за възстановяване на срок е правилно и законосъобразно и го е потвърдил.
Пред Районен съд – София, в хода на производството по гр.д.№ 40082/2013 г. е направено искане за възстановяване на пропуснат срок за подаване на отговор на искова молба. Районния съд е оставил без уважение искането, като това негово произнасяне е било предмет на въззивното производство.
Въззивния съд е приел, връчването на съобщението с препис на исковата молба е надлежно осъществено в изискването на чл.52ГПК, с посочване на имената и качеството на лицето, получило съобщението. В искането на страната за възстановяването на срока не се излагат обстоятелства, които да водят до извод за причина, която да не е могла да бъде предвидена или преодоляна, която да е довела да пропускането на срока, чието възстановяване се иска. В искането се съдържа признание, че съдебните книжа са били предадени на директора на „Административни, финансови и правни дейности” при ответника. Въз основа на тези данни и доводи, въззивния съд е приел, че се касае за вътрешно-организационна структура на работа, която е довела до пропускането на срока, като това обстоятелство не е от категорията на обстоятелствата по чл.64 ГПК, което би могло да доведе до основателност на молбата за възстановяване на срока.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с опр.№ 707/2012 г. на ВКС, ТК, без да се сочи правен въпрос, по който въззивня съд да се е произнесъл и това произнасяне да е в противоречие с правен извод на ВКС в цитираното определение. Самото непосочване на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване на това основание, като в тази насока са и указанията на ВКС, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК по приложението на чл.280 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че цитираното определение на ВКС е постановено при различна фактическа обстановка и касае пропускане на срок поради здравословни проблеми и заболяване на лице, за което са представени доказателства, т.е. казусите не са идентични в своята фактология, оттам и не може да се правят изводи за наличието на произнасяне по идентичен правен въпрос /какъвто липсва поставен/. Поставените въпроси относно „докладването на съдебната документация от съответните длъжностни лица” и „законно определени функции на заемащите съответните длъжности лица” са въпроси, неотносими към настоящия спор, доколкото съдът е съобразил именно законно определени функции на заемащите съответните длъжности лица, като е приел, че е доказано получаването на книжата от директора на Дирекция „Административни, финансови и правни дейности” при ответника, в чиито правомощия съгласно цитирания от касатора П. е осигуряването на процесуалното представителство пред органите на съдебната власт – чл.10, ал.3, т.2 от същия правилник. А въпроса относно „докладването на съдебната документация” не е правен въпрос, като на следващо място не е и въпрос, обосновал решаващите изводи на съда относно неоснователността на молбата за възстановяване на срок.
Предвид гореизложеното, не са налице касационни основания, сочени от касатора, водещи до извод за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9636/09.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 1781/2014 г. от състав на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.