6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1094
гр. София, 23.09.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4019 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. „М.” против решение № 1256/25.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 14117/2013 г. от ІV-г състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба Х. [фирма] не оспорва касационната жалба.
Останалите ответници по касационната жалба не са представили писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивния съд се е произнесъл по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от наследниците на С. С. Т., починал при трудова злополука, на 06.12.2010 г.
По делото не се е спорило относно характера на трудовата злополука, както и относно наличието на основанията за ангажирането на отговорността на работодателя на основание чл.200 КТ. Спорния въпрос пред въззивния съд е относно наличието на предпоставките на чл.201, ал.2 КТ, за намаляване на размера на дължимото обезщетение. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.201, ал.2 КТ и е потвърдил решението на СРС, постановено в този смисъл.
До горния извод, въззивния съд е достигнал по следните съображения:
Основните трудови функции на пострадалия като “старши митнически специалист”, са били да осъществява дейностите по митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица и митнически и придружаващи ги документи, като при изпълнение на задълженията си, взема решения относно обхвата на проверката на стоки, пътници, превозни средства и валутни ценности. Въззивния съд е установил от събраните поделото доказателства също така, че на 13.10.2008г. на пострадалия е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, а на 11.02.2009г. периодичен инструктаж, както и че на пострадалия не е проведен инструктаж за безопасност и здраве при работа на външни за [фирма] работници и служители-гранични полицаи и митнически служители при извършване на гранична проверка и митническа проверка на влак или локомотив в железопътните гара. Съгласно т. 5 от глава V от въпросния Инструктаж „особено опасни от директен допир до тоководещи части с напрежение 220 V са специални консуматори-инвентор за самобръсначки, инвентори или други преобразователи на напрежение, осигуряващи електрическо захранване на хладилници, ел.помпи за отопление, контакти 220 V, единични инвентори за луминисцентно осветление, разположени над капаци на платформи, коридор и купета в пътническите вагони. Такъв инструктаж е проведен от служители на [фирма], Централно управление след процесната трудова злополука – едва на 10.12.2010г., което съдът е установил от приетите по делото писмени доказателства /л.77 – л.85/ и от показанията на свидетелските показания, събрани по делото. Същевременно, от протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката и от приетата по делото съдебна електротехническа експертиза съдът е приел за установено, че злополуката е причинена от съприкосновение с необезопасен уред-инвентор за преобразуване на постоянно напрежение 24 V в променливо с номинална стойност 220 V, който е бил със снет защитен кожух, което е позволило директен допир до тоководещите части на уреда с опасно високо напрежение. Съобразно тези данни, а именно непроведен инструктаж за безопасност и здраве при работа на външни за [фирма] работници и служители-гранични полицаи и митнически служители при извършване на гранична проверка и митническа проверка на влак или локомотив в железопътните гара и установената обективна причина за настъпване на злополуката-липса на защитна кутия на инвентора, съдът е приел, че не може въобще да се приеме проява на допусната груба небрежност от страна на пострадалия по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Този извод , въззивния съд е направил въпреки констатираното наличие на алкохол в кръвта в размер на 0,5 % при извършване на съдебномедицинската експертиза на трупа, като в тази насока се е позовал на задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 421/10.11.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1135/2010г., IV г.о., съгласно която наличието на алкохол в кръвта на пострадалия в следствие нарушаване на задълженията по чл.126, т.2 КТ следва да бъде преценявано в контекста на чл.201, ал.2 КТ. Констатираното в трупа наличие на алкохол в кръвта, не е основание за признаване наличието на съпричиняване поради груба небрежност, като въззивния съд е приел, че по делото липсват доказателства, че пострадалият е употребил алкохол по време на работа или непосредствено преди злополуката, както и факта, че установеното количество етилов алкохол в кръвта на пострадалия е в минимални количества и съгласно приетите по делото заключения на съдебно-медицинските експертизи, същото е в границите на субклиничната степен на повлияване от алкохола /от 0,2 до 0,5 промила/ и не е в степен да повлияе на действията на пострадалия. Въззивния съд е приел също така, че дори и да е доказана употребата на алкохол, то в това количество същата не би повлияла по какъвто и да било начин на настъпването на злополуката, която както е установено се дължи на обективна причина, а именно съприкосновение на пострадалия, при извършване на рутинна проверка на подпокривното пространство на вагона, с необезопасен уред – инвентор /със свален предпазен кожух/ и на факта, че на пострадалия не е бил проведен инструктаж за ползване на предпазни ръкавици и предприемане на проверка при изключено ел.захранване на влаковата композиция.
Въз основа на горното, съдът е приел от правна страна, че релевантно за обикновената небрежност е неполагането на дължимата грижа /най-често – тази на добрия стопанин/, а грубата небрежност се характеризира с неполагане и на най-елементарната грижа, тази която и най-небрежния човек би положил за своите работи. И двете форми на небрежност имат предимно обективен характер, поради което те се извеждат от поведението на дееца в конкретната фактическа обстановка, а в по-малка степен е от значение наличието на съответно субективно отношение /интелектуален елемент/. При трудовата злополука единствено съзнаваната небрежност на пострадалия е груба по смисъла на 201 КТ и само тя може да доведе до намаляване на отговорността на работодателя. Като субективно отношение тази форма на вина се изразява в знанието на пострадалия за вредоносния резултат и неправилната преценка, че може да го предотврати. В конкретния случай въззивният съд намира за недоказано твърдението на работодателя, че пострадалият е допуснал подобна груба небрежност.
По отношение на размера на дължимите обезщетения, съдът е процедирал съобразно критерия за справедливост, заложен в нормата на чл.52 ЗЗД, както и задължителната съдебна практика относно преценката на понятието справедливост, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включващ винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Въззивния съд е посочил, че принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите, поради което изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени поотделно за всеки един от ищците, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки. Изхождайки от този критерии и от установеното от събраните гласни доказателства и приетата комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, че между пострадалия и съпругата и децата му, които към момента на смъртта на баща си са били съответно на 15г. и 7г., е съществувала силна привързаност и обич, че последният е бил опора на семейството и безспорно внезапната му смърт ги е лишила от неговата морална и материална подкрепа и им е причинила дълбоки и непреодолими здравословни страдания, въззивния съд е достигнал до извод, че размера на всяко едно от обезщетенията, дължими на всяка една от ищците, на 120 000 лв., като е приспаднал получените суми като застрахователно обезщетение.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС.
Първия правен въпрос е относно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетения за всеки един от наследниците на починалия, като в тази насока се твърди противоречие с цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и ППВС на ВС. Не се сочи в каква насока, в правните си изводи относно преценката на размера на обезщетенията, както и относно обстоятелствата, определящи тази преценка, въззивния съд се е отклонил или действувал в противоречие с тази задължителна съдебна практика. Така поставен, общия въпрос относно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетения за всеки един от наследниците на починалия, е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото не се сочи конкретното противоречие с цитираната задължителна съдебна практика по същия въпрос.
Втория правен въпрос, поставен от касатора, е как следва да се преценява наличие на проява на груба небрежност от страна на пострадалия и определянето на обезщетението в този случай. Твърди се, че съдът е приел по този правен въпрос различно от обективираното в задължителна съдебна практика по същия въпрос. Липсва твърдяното противоречие, доколкото съдът е приел, че релевантно за обикновената небрежност е неполагането на дължимата грижа /най-често – тази на добрия стопанин/, а грубата небрежност се характеризира с неполагане и на най-елементарната грижа, тази която и най-небрежния човек би положил за своите работи, който извод по този правен въпрос е изведен и в задължителната съдебна практика, в т.ч. и цитираното от касатора решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/2010 г. на ІV гр.отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.Останалите доводи на касатора касаят обосноваността на решението в тази насока, която обоснованост касационния съд не следва да преценява в производството по чл.288 ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на чл.280, ал.1 ГПК, предвид неговата факултативност.
Правните въпрос, касаещи влиянието на употребен алкохол върху поведението на пострадалия, следва да се отбележи, че съдът е изградил своите правни изводи въз основа на допустими от процесуалния закон доказателствени средства – съдебно-медицински експертизи, като поставения в тази насока процесуалноправен въпрос не е може да доведе до извод за процедиране в противоречие със задължителна съдебна практика.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1256/25.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 14117/2013 г. от ІV-г състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.