3
определение по гр.д.№ 3992 по описа за 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 26.09.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 3992 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. Н. срещу решение № 131 от 25.02.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 16 от 2014 г., с което е потвърдено решение № 1118 от 04.11.2013 г. по гр.д.№ 3991 от 2013 г. на Пернишкия районен съд за допускане на делба на апартамент № 12, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, кв.267, парцел II, състоящ се от две спални, дневна-трапезария, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 107,67 кв.м. между жалбоподателката Ц. А. Н. и бившия й съпруг С. Л. С. при равни квоти.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество са посочени чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на решението с посочена от касаторката незадължителна практика на ВКС /решение № 931 от 03.10.2008 г. по гр.д.№ 6382 от 2007 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 1073 от 01.10.2008 г. по гр.д.№ 3068 от 2007 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 1116 от 01.10.2008 г. по гр.д.№ 4876 от 2007 г. на ВКС, ГК, П. г.о., решение № 822 от 08.01.2008 г. по т.№ 548 от 2007 т. на ВКС, ТК, Първо т.о. и решение № 18 от 04.02.2008 г. по т.д.№ 523 от 2007 г. на ТК, Първо т.о./ по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди и прецени всички доводи на страните и 2. Може ли да бъде приложена презумпцията по чл.92 от Закона за собствеността по отношение на движима вещ. Освен това, касаторката счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 29.05.2014 г. ответникът по жалбата С. Л. С. оспорва същата. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за допускане на делбата на процесния апартамент между бившите съпрузи при равни квоти, въззивният съд е приел, че този апартамент е бил съпружеска имуществена общност /бил е придобит от страните по време на брака им с техни съвместни средства/, поради което след прекратяването на брака им е станал съсобствен между тях при равни квоти.
Не е налице противоречие между така постановеното въззивно решение и посочената от касаторката незадължителна практика на ВКС по първия поставен правен въпрос /длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди и прецени всички доводи на страните/ поради следното: Посочената практика на ВКС е напълно неотносима към настоящия казус, тъй като тя касае приложението на норми от отменения ГПК от 1952 г. /който предвижда пълно въззивно обжалване и следователно задължение на въззивния съд да преценява всички доказателства и доводи на страните/, докато по настоящото дело приложим е ГПК, в сила от 01.03.2008 г. /който предвижда т.нар.непълен въззив, при който въззивният съд преценява правилността на решението само по посочените от жалбоподателя доводи- чл.269 от ГПК и следователно не е длъжен в решението си да обсъжда всички доводи на страните/. В конкретния случай въззивният съд е изпълнил своите процесуални задължения: произнесъл се е по единствения посочен във въззивната жалба на Ц. Н. довод за неправилност на първоинстанционното решение /според жалбоподателката ищецът не бил доказал правото на собственост върху делбения имот/. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма. В настоящия случая, поставеният от касаторката правен въпрос /длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди и прецени всички доводи на страните/ касае нормата на чл.269 от ГПК, по приложението на която има многобройна задължителна съдебна практика /например решение № 272 от 05.07.2011 г. по гр.д.№ 1047 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр.д.№ 212 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 24 от 20.02.2014 г. по гр.д.№ 5245 от 2013 г. на ВКС, Второ г.о. и други, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
Вторият поставен от касаторката правен въпрос /може ли да бъде приложена презумпцията по чл.92 от ЗС по отношение на движима вещ/ е напълно неотносим към настоящото дело, по което е допусната делба на недвижим имот /апартамент/, който е придобит по време на брака на страните по силата на договор за покупко-продажба, поради което въобще не се касае за приложение на презумпцията на чл.92 от ЗС. С оглед на горното нито първоинстанционният, нито въззивният съд са приложили тази презумпция, поради което и няма как да е налице противоречие на обжалваното решение с посочената от касаторката практика на ВКС по приложението на чл.92 от ЗС.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Ц. А. Н. срещу решение № 131 от 25.02.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 16 от 2014 г.
ОСЪЖДА Ц. А. Н.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.4, ап.12 да заплати на С. Л. С.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.