Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 26.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4207 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. Л. – А. срещу въззивно решение № 538 /18.03.2014 г. по възз. гр.д. № 286 /2014 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 4548 /26.11.2013 г. по гр.д. № 2308 /2013 г.. на Пловдивския районен съд, с което е уважен искът на Т. М. Ч. срещу Р. К. Л. – А. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху поземлен имот, застроен с две сгради, индивидуализирани в решението.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Т. М. Ч. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въпросът за собствеността на дворното място и построените в него две сгради е разрешен между страните с влязло в сила на 10.09.20001 г. решение, с което е уважен установителен иск за собственост на ищеца срещу ответницата. По-късно с влязло в сила решение от 2003 г. е уважен иск на ищеца срещу ответницата с правно основание чл.108 ЗС. Въз основа на обсъждане на показанията на посочени от всяка една от страните по един свидетел въззивният съд е приел, че ответницата – чрез нейния зет (разпитан като посочен от нея свидетел), осъществява фактическа власт върху процесното дворно място и сградите в него. Зетят ги ползва, като складира амбалаж в мястото на ищеца и в сградата, както и паркира товарния си автомобил в мястото на ищеца. Не се установява правно основание за това, а такова и не се твърди от ответната страна.
И по-нататък в решението :
Зетят на ответника, разпитан като свидетел, посочен от ответника, сам твърди, че през 2001 г. от ответната страна били построили сграда в имота на ищеца, а това е станало, когато вече е било налице влязло в сила съдебно решение от 2000г., с което е признато правото на собственост на ищеца по отношение на ответника. Това поведение е довело до необходимост ищецът да проведе и ревандикационен иск и въз основа на осъдителното решение е осъществен и въвод на ищеца в имота през 2005 г. От установените по делото обстоятелства несъмнено се установяват постоянните стремеж и действия на ответницата, съседка на имота (независимо дали лично или чрез трети лица) да завзема имота на ищеца, както и да осъществява фактическа власт върху него, съдържаща и признаците на владението (и намерение да го свои). От показанията на посочения от ищеца свидетел безспорно се установяват обстоятелства за осъществяване и понастоящем на фактическа власт върху имота от страна на ответната страна : зетят Илиев държи товарната си кола в имота на ищеца явно, когато си поиска, без да дава обяснение защо го прави; налице са и движими вещи на ответната страна, разположени в имота на ищеца, както в изоставената сграда, така и на пътя в имота на ищеца; от ответната страна се държат кучета на границата между двата имота, които са неоградени в тази и част, чрез които се възпрепятства ищецът да ползва имота си.
Жалбоподателят извежда следните материалноправни въпроси :
1. Какво представлява владението и с какво се характеризира? Представлява ли владение упражняването за определен срок на фактическа власт върху една вещ?
2. Кога владението се упражнява чрез друго лице?
Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е разрешил въпросите в противоречие с решение № 1805 /1963 г. по гр.д. № 1243 /1963 г., на ВС, І г.о., решение № 161 /14.04.1993 г. по гр.д. № 1649 /1992 г. на ВС, ІV г.о., и решение № 86 /16.02.2009 г. по гр.д. № 855 /2008, ВКС, ІІ г.о.
Въпросът какво представлява владението и с какво се характеризира е пределно общ теоретичен въпрос, а не конкретен правен въпрос, включен в предмета на разгледания спор, по смисъла на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. Доколкото въззивният съд е приел, че са осъществени двата признака на владението – упражняване на фактическа власт и намерение за своене, приетото е в съответствие с теорията и установената съдебната практика и не е в противоречие с посочените три решения.
Въпросът представлява ли владение упражняването за определен срок на фактическа власт върху една вещ не е обуславящ, доколкото видно от изложеното по-горе за мотивите на въззивният съд, той не е приел, че фактическа власт е упражнявана само за определен срок.
Съдът е приел въз основа на показанията на разпитаните свидетели, че владението е осъществено от 2001 г. и понастоящем чрез постоянните действия на ответницата, независимо от успешно проведените от ищеца срещу нея установителен иск за собственост върху имота и ревандикационен иск и въвод в имота от съдебен изпълнител. Съдът е обсъдил действията, чрез които е приел, че от 2001 г. и до момента са осъществени както упражняване на фактическа власт, така и намерение за своене: построяване и държане на постройка (по твърденията на свидетеля на ответника – неин зет за неизгодното за нея обстоятелство), складиране на амбалаж в двора и постройка, паркиране на товарен автомобил, държане на кучета на границата между двата имота, чрез които се възпрепятства ищецът да ползва имота си.
Приетото от въззивният съд не противоречи, а съответства на приетото с Решение №1805 /1963 г. по гр.д. № 1243 /1963 г., на ВС, І г.о.., че не представлява владение упражняването за определен срок на фактическа власт и че владението е такова упражняване на фактическа власт, което има траен, постоянен характер
Въпросът кога владението се упражнява чрез друго лице (по приложението на правилото на чл.68,ал.2 ЗС) не е разрешен в противоречие с посочените решение № 161 /14.04.1993 г. по гр.д. № 1649 /1992 г. на ВС, ІV г.о.,, с което е прието, че владение може да се упражни чрез другиго, който държи имота от името на владелеца на договорно или законно основание (вкл. заем за послужване) и с решение № 86 /16.02.2009 г. по гр.д. № 855 /2008, ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че да се държи една вещ за другиго, означава тя да е била получена на някакво правно основание, т.к. въззивният съд е приел въз основа на показанията на посочения от ответника свидетел – неин зет, че ответникът е осъществявала фактическа власт върху процесния имот чрез семейството и и по конкретно чрез нейния зет, които са допуснати в нейното собствено дворно място – съседно на процесния имот, чрез което (като негови държатели) упражняват фактическа власт върху процесния имот.
От изложеното следва да се приеме,че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна за присъждане на разноски е основателно за сумата 750 лева за възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство съобразно представения списък за разноски, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 538 /18.03.2014 г. по възз. гр.д. № 286 /2014 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о.
Осъжда Р. К. Л. -А. да заплати на Т. М. Ч. сумата 750 (седемстотин и петдесет) лева разноски – възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.