О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1104
гр.София, 30.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4306/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на П. к. „С.”, за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 196 от 11.04.2014 г. по в.гр.д.№ 107/ 2014 г., само в частта, в която е потвърдено решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 5080/ 2012 г., с което касаторът е осъден да заплати на Т. К. В. сумата 16 365,60 лв – разходи за запазване и подобряване на продаден от ответника на ищеца имот, от който ищецът е съдебно отстранен.
В останалата осъдителна част въззивното решение не е обжалвано от ответника. То не е обжалвано и от ищеца в отхвърлителната част, валидно е, поради което следва да се счита влязло в сила в необжалваните части.
Касаторът повдига процесуалноправните въпроси за допустимостта на съдебно решение, с което съдът служебно изменя иска от такъв за обезщетяване на необходими и полезни разноски в такъв за имуществени вреди; и може ли да бъде уважен иска при липса на доказателства кога, какви и от кого са извършени подобрения в имота, както и материалноправният въпрос пасивно легитимиран ли е продавачът да заплати на евинцирания купувач необходимите и полезни разноски за вещта, или такава легитимация притежава признатият за действителен собственик на вещта. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли за допускане на касационно обжалване.
Ответната по касация страна Т. К. В. оспорва жалбата и поддържа, че няма извършено от въззивния съд служебно изменение на иска или други основания за недопустимост на постановеното решение. По останалите поставени въпроси поддържа, че въззивният съд ги е разрешил в съответствие със закона.
Жалбата е допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че касаторът е бил продавач, а ищецът – купувач по договор за покупко-продажба на недвижим имот, от който впоследствие ищецът е бил съдебно отстранен. Преди евикцията ищецът е разходвал средства за извършване на необходими за запазване на имота ремонтни работи както и за подобряването му, които средства съставляват имуществени вреди, претърпени във връзка с евикцията. Досежно факта на извършване на работите съдът извършил анализ на свидетелските показания, посочил защо дава вяра на едни от свидетелите и защо не кредитира други и ги съпоставил с писмените доказателства и експертното заключение. Въз основа на този анализ са отхвърлени възраженията на ответника, че е недоказано кога и какви ремонтни работи са извършени в имота и каква е тяхната стойност. Съдът посочил, че разходите на евинцирания купувач за запазването и подобряването на вещта съставляват за него имуществени вреди. Отговорност за тях носи продавачът, който не е бил собственик на продадената вещ и той не може да се защити с възражение, че претенцията следва да бъде отправена към действителният собственик, провел успешно ревандикационен иск срещу купувача.
При тези мотиви на въззивната инстанция формулираният от касатора процесуалноправен въпрос може ли да бъде уважен иск при липса на доказателства кога, какви и от кого са извършени подобрения в имота, не обуславя обжалваното решение. Съдът не е постановил в него, че искът може да бъде уважен при липса на доказателства, а след подробен и детайлен анализ на доказателствата е приел за установени ищцовите фактически твърдения. В производството по чл.288 ГПК правилността на процеса по обсъждане на доказателствата не подлежи на контрол, контролират се единствено правните разрешения на въззивния съд при установените от него факти. След като съдът е приел за доказано, че ищецът е извършил в посочения от него период претендираните ремонтни работи, той не е приел, че може да бъде уважен недоказан иск и правен въпрос дали такава възможност съществува се явява ирелевантен за решението му.
Останалите правни въпроси обуславят въззивното решение, но нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г., предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК са налице тогава, когато по поставения в касационната жалба въпрос няма установена практика или тя е неправилна, или се нуждае от осъвременяване; когато законите са непълни, неясни или противоречиви, с цел да се установи, да се осъвремени или да се промени практиката по прилагането им. Тези предпоставки в случая не са налице, процесуалният и материалният закон са ясни, практиката по прилагането им е установена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Въззивното решение, с което съдът променя правната квалификация на предявените искове, но произнасянето е в рамките на заявените факти, е допустимо. Неправилната квалификация е основание за неправилност, но не и за недопустимост на решението (срв. решение № 157/ 30.10.2013 г. по т.д.№ 1091/ 2012 г., І т.о. на ВКС и цитираната там практика). С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли собствеността върху вещ, която е негова собственост. Ако впоследствие се окаже, че не е бил собственик на вещта, той отговаря независимо от това, дали купувачът ще бъде евинциран. При вече претърпяна евикция, продавачът отговаря за всички претърпени от купувача вреди. Направените разходи за запазване и подобряване на закупената вещ са такива вреди и продавачът не може да отклони реализирането на отговорността по чл.189 ЗЗД с аргумент, че неоснователно се е обогатил действителният собственик. Отговорността на неизправния продавач е договорна и за осъществяването й е без значение дали купувачът би могъл да претендира вземане от извъндоговорен източник на задължения срещу трето лице. Продавачът във всички случаи дължи да обезщети купувача за направените необходими и полезни разноски за вещта, а отношенията между него и действителния собственик, доколкото последният се е обогатил за негова сметка, следва да се уредят по правилата за неоснователното обогатяване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 196 от 11.04.2014 г. по в.гр.д.№ 107/ 2014 г. в частта, в която П. к.„С.” е осъдена да заплати на Т. К. В. сумата 16 365,60 лв.
ОСЪЖДА П. к. „С.”, [населено място][община], Е.[ЕИК], да заплати на Т. К. В., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 2 000 лв (две хиляди лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: