ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1111
София, 02. октомври 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2980 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Шуменския окръжен съд от 06.02.2014 г. по гр.д. № 746/2013, с което е потвърдено решение № 185/19.11.2013 на Великопреславския районен съд по гр.д. № 476/2013, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Е. И. Д., представляван от адв. Ив. К. от Ш., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за характера на правоотношенията между страните по договор за управление на държавно предприятие и значението на съдържащия се в тях административен елемент, за възможността с договора за управление да се възлагат и административни функции, както и съществен елемент на договора за управление ли е задължението за постигане на определен стопански резултат, които (въпроси) които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Д. „В.”, представляван от адв. Е. Г. Ш. я оспорва, като счита че първите два правни въпроса не обуславят решението по делото, тъй като държавните предприятия са извън държавната администрация и е променена нормативната уредба на приложението на договора за управление в държавните горски предприятия и техните поделения, а третият не се разрешава противоречиво от съдилищата нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че постигането на определен стопански резултат от изпълнителя не е съществен елемент на договора за управление.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като заместник директор. С договор № 28/11.07.2013 директорът на държавното предприятие в Шумен е възложил управлението на ответното териториално поделение. Договорът е за управление, тъй като размерът на възнаграждението на директора е поставено в зависимост от постигнатия стопански резултат, уредено е внасянето на гаранция за качествено изпълнение, поето е и задължение за изготвяне на годишен финансов план, който подлежи на приемане от управителния съвет и се утвърждава от директора на държавното предприятие. Без правно значение е дали стопанските цели се покриват със същите за предходен период от време. Изпълнението на договора за управление е започнало на 11.07.2013 г., а трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 24.07.2013 г. в законния деветмесечен срок.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Въззивният съд е приел, че правоотношенията по процесния договор за управление са облигационни, тъй като се осъществяват между държавно предприятие (частноправен субект) и директора на негово териториално поделение – в тях липсва какъвто и да било административен елемент, а задължението за постигане на определен стопански резултат е уредено под формата на задължението за изпълнение на финансов план.
На ответника по жалбата Д. „В.” следва да бъде присъдена сумата 300,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд от 06.02.2014 г. по гр.д. № 746/2013.
ОСЪЖДА Е. И. Д. от [населено място], Ш. о. да заплати на Д. „В.” сумата 300,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.