3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр. София, 03.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4451 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. В. П. против определение № 156/09.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 204/2014 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по предявения иск за изменение на присъдена с решение на съд на Кралство Испания издръжка на непълнолетно дете, по отношение на нейния размер.
Съдът е приел, че според ЕО №4/2009 г. на С., компетентен да се произнесе по иска за изменение на размера на определената издръжка е съдът по местопребиваването на ответника. Съдът е приел за безспорно установено от доказателствата по делото, че ответника е с постоянно местопребиваване в Кралство Испания, като липсата на отразяване на този факт в регистрите на населението в Република България не е факт, от който ищецът би могъл да черпи права, в т.ч. и да се позовава на компетентност на съда Република България по предявения от него иск. На това основание, съдът е приел, че български съд не е компетентен да разгледа иска за изменение на размера на определената от съда издръжка.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи правен въпрос, който според касатора да е разрешен при наличието на касационните основания, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В изложението се съдържат твърдения относно неправилността на акта на въззивния съд, като се твърди, че необосновано въззивния съд е приел, че ответника е с местопребиваване в чужбина, като от представените по делото доказателства се правят правни изводи, които според касатора обосновават неправилността на постановения акт, предвид неговата необоснованост. Липсата на конкретен правен въпрос, поставен в хипотезата на кое да е от основанията относно допустимостта на касационното обжалване, е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване на определението на въззивния съд. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл.280 ГПК. Проверката на фактите по процесуалния спор, относно местоживеенето на ответника, както и съпоставянето на данните за регистрацията на същия в Република България с тези, удостоверяващи регистрацията и като пребиваваща в Кралство Испания, следва да се извърши едва след като са налице основания за допускането до касационно обжалване на определението на въззивния съд, по основанията на чл.280 ГПК. Такива основания не се сочат от касатора, както и не се сочи правен въпрос, по който въззивния съд да се е произнесъл при наличието на същите основания, като с изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. За пълнота следва да се отбележи, че при условията на чл. 8, ал. 1 от регламент (ЕО) № 4/2009 г. българският съд се явява некомпетентен да разгледа иска. След като от съд в друга държава – членка е присъдена с решение издръжка в определен размер, без взискателят да е променил обичайното си местопребиваване, длъжникът не може да претендира промяна на това решение от съд в друга държава – членка. Това е допустимо само при изключенията, визирани в чл. 8, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., сред които обаче не е промяната на обичайното местопребиваване на длъжника (ищецът по делото). В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, решение №301/2013 г. на ІV гр.отд., постановено по реда на чл.290 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 156/09.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 204/2014 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.