О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 527
София 06.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4341/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. П. Р., М. Г. К., С. Г. Х. и П. Г. П. чрез пълномощника им адв. П.Д. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 413 от 28.02.2014г. по гр.д.№ 3531/2013г. по допускане на делбата.
Ответниците не са подали отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд, ІV състав № 2685 от 27.06.2012г. по гр.д.№ 24763/ 2011г., с което е допусната делба на поземлен имот с идентификатор 47113.23.8, както и в частта, в която е допуснат до делба между всички съделители на поземлен имот с идентификатор 47113.37.6, и двата в [населено място], [община], като е приел за неоснователно направеното в отговора на исковата молба от ответниците правоизключващо възражение за придобивна давност. Мотивите на съда за този извод са, че имотите не са владени от съделителя П. Г. П. в необходимия по чл.79, ал.1 ЗС срок, непрекъснато, необезпокоявано и без противопоставяне от останалите сънаследници, от една страна, а от друга – оборена е презумпцията по чл.83 ЗС с оглед установеното прекъсвано владение за определен период чрез реализиране на фактическа власт от сънаследниците.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос за фактическия състав на придобивната давност като се поддържа, че съдът не се е съобразил с разясненията в ТР 4/2012г на ВКС, ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че правната последица – придобиване на вещното право по давност е нормативно свързана с юридическите факти, включващи като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. В противоречие с това тълкуване според касаторите съдът е включил два нови елемента във фактическия състав – останалите наследници да са демонстрирали непротивопоставяне и владелецът да е демонстрирал своенето на имотите респективно намерението да владее идеалните части и на останалите наследници изключително за себе си. Поддържаното противоречие не е налице, защото в тълкувателното решение не е разглеждан фактическият състав на владението като елемент от придобивната давност. Изискването за отблъскване на владението на сънаследниците е от значение за субективният елемент на владението и в практиката на ВКС се приема безпротиворечиво, че презумпцията на чл.69 ЗС не се прилага, когато основанието за възникване на съсобствеността е наследяване. Същевременно практиката, която цитира касатора за приложение на презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е изоставена с ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК, с което въззивният съд се е съобразил.
Вторият правен въпрос за правомощията на въззивния съд при разглеждането на делото след отменително решение на ВКС също не е разрешен в обжалваното решение в отклонение от цитираната от касаторите съдебна практика, според която при повторното разглеждане на делото, въззивния съд се произнася по спора по делото само в рамките , очертани от касационното решение , без да се пререшават въпросите, по които касационната инстанция вече се е произнесла. В разглеждания случай указанията на ВКС при предходното разглеждане на делото са били за преразпит на свидетелите и нова преценка на доказателствата за установяване на това дали владението на имотите е осъществявано от П. П. със знанието и без противопоставянето на ищците. Тези указания са изпълнени от въззивния съд като решаващите изводи се основават на съвкупна преценка на гласните доказателства, което е негово задължение по чл. 12 ГПК след като делото е било висящо пред него по възражението за придобивна давност на ответниците.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 413 от 28.02.2014г. по гр.д.№ 3531/2013г. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: