4
определение по ч.гр.д.№ 5466 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 06.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 5466 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] срещу определение № 10619 от 20.05.2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-А въззивен състав, постановено по ч.гр.д.№ 6303 от 2014 г., с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане от 06.11.2013 г. на Софийския районен съд, 26 състав за връщане на исковата молба по гр.д.№ 20856 от 2013 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допускане на касационно обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на посочена от жалбоподателя задължителна и незадължителна практика на ВКС /определение № 184 от 13.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 50 от 2013 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 96 от 23.07.2013 г. по ч.т.д.№ 1076 от 2011 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 18 от 20.01.2014 г. по гр.д.№ 7687 от 2013 г. на ВКС, Трето г.о. и определение № 285 от 16.04.2014 г. по гр.д.№ 2266 от 2014 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси: 1. Има ли правен интерес трето на изпълнението лице да защити правата си с иск по чл.440 от ГПК /отрицателен установителен иск, който цели отричане на принадлежност на имущественото право на длъжника по изпълнението и 2. Третото лице, което твърди, че е носител на права, засегнати от изпълнението, може ли да осъществи защитата на правата си по исков ред /чрез предявяване на иск по чл.440 от ГПК/ или разполага само с правна възможност за защита чрез обжалване действията на ЧСИ по реда на чл.435 от ГПК.
В писмен отговор от 30.07.2014 г. пълномощникът на ответника по частната жалба С. Б. Д. оспорва жалбата.
Ответникът [фирма] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК: обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 11.06.2014 г., а частната жалба е подадена на 17.06.2014 г.
Тъй като въззивната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо развитието на делото определение на първоинстанционния съд, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, за да се допусне касационно обжалване на този акт, е необходимо да са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
В конкретния случай такива основания няма поради следното: За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че след като ищецът е трето лице по изпълнението, което се намира във владение на процесния имот, то той разполага с правна възможност за защита чрез обжалване действията на ЧСИ по реда на чл.435 от ГПК и поради това няма правен интерес от завеждане на отрицателния установителен иск по чл.440 от ГПК. Освен това е приел, че ответникът и длъжник по принудителното изпълнение [фирма] и ищецът и жалбоподател по настоящото дело [фирма] са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението от 28.04.2011 г. по гр.д.№ 25545 от 2010 г. на Софийския районен съд, 51 състав, с което е бил отхвърлен предявения от [фирма] срещу [фирма] положителен установителен иск за собственост на имота- предмет на принудителното изпълнение. Щом между тези страни било съдебно признато, че ищецът не притежава самостоятелно право на собственост, той не разполагал с правен интерес от завеждането на нов иск за собственост както срещу ответника по предходното дело, така и срещу неговия кредитор по изпълнението.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение поставените от жалбоподателя правни въпроси не са от значение за изхода на делото, доколкото не засягат втория и съществен мотив на съда за прекратяването на делото: липсата на правен интерес от завеждането на иска по чл.440 от ГПК от ищец, спрямо който и спрямо ответника-длъжник по изпълнението със сила на пресъдено нещо е установено, че ищецът не е собственик на имота, който е предмет на принудителното изпълнение. Именно този въпрос е съществен за делото. Този въпрос обаче не е посочен от жалбоподателя в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, нито по него е представена практика на ВКС или на други съдилища в страната, на която обжалваното определение да противоречи. Напротив, представена е задължителна практика на ВКС /решение № 96 от 23.07.2013 г. по ч.т.д.№ 1076 от 2011 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/, на която обжалваното определение напълно съответства: В горепосоченото решение на ВКС е прието, че правен интерес от завеждането на иск по чл.440 от ГПК има само ищец, който твърди, че е собственик на имота- предмет на принудителното изпълнение или че притежава ограничено вещно право или облигационно право върху този имот и докаже пълно и главно това свое право. По същество същото е прието и в обжалваното решение: че след като ищецът обосновава правния си интерес от водене на иска по чл.440 от ГПК с правото си на собственост върху имота, който е предмет на принудителното изпълнение, но не доказва това свое право /напротив, правото му на собственост е отречено с влязло в сила съдебно решение по дело между същия ищец и ответника- длъжник по изпълнението/, то той няма правен интерес от завеждането на отрицателния установителен иск по чл.440 от ГПК.
Тъй като няма противоречие между практиката на ВКС и обжалваното определение по съществения за делото правен въпрос и поради това не са налице посочените от жалбоподателя основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, касационното обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Тъй като ответникът С. Б. Д. не е представил доказателства за направени от него разноски по делото пред ВКС, такива разноски не следва да му бъдат присъждани.
Доколкото в писмения му отговор от 30.07.2014 г. се съдържа искане по чл.248 от ГПК за допълване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд актове в частта за разноските, по което компетентни да се произнесат са съответно въззивния и първоинстанционния съд, делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по искането за разноски по въззивното дело, след което да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за разноски по първоинстанционното дело.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10619 от 20.05.2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-А въззивен състав, постановено по ч.гр.д.№ 6303 от 2014 г., с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане от 06.11.2013 г. на Софийския районен съд, 26 състав за връщане на исковата молба по гр.д.№ 20856 от 2013 г.
ВРЪЩА делото на същия състав на Софийския градски съд за произнасяне по съдържащото се в отговора от 30.07.2014 г. на С. Б. Д. искане по чл.248 от ГПК за допълване на въззивното определение в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.