О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
гр. София, 08.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 23 септември , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №226/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД [фирма]- [населено място] срещу решение №1843 от 10.10.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3256/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение постановено на 28.03.2013 г.по т.д. № 4021 /2011 г. на СГС, VІ-4 с-в в ЧАСТТА, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.208 ал.1 КЗ сумата от 116 750 лева-застрахователно обезщетение по застрахователен договор „ Бонус Каско” № 50226633943/13.07.2009 г. и настъпило застрахователно събитие „кражба на МПС” на 03.02.2010 г.,ведно със законната лихва от 04.10.2011 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25 584,25 лева-лихва-обезщетение за забава за периода от 16-02.2010 г. до 03.10.2011 г. и разноски в размер на 12 354,36 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че част от правните въпроси от значение за спора се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, , т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото, съгласно застрахователна полица № 50226633943/13.07.2009 г. е налице договор за имуществена застраховка „Бонус Каско” на автомобил БМВ Х6 Хдрайв 35 Д-собственост на ищеца, който има за предмет и покриване на щетите от настъпване на застрахователното събитие –кражба на МПС. Не се спори, а се доказва, че това застрахователо събитие настъпва повторно в рамките на срока на действие на същото застрахователно правоотношение, след като след първата кражба на 29.11.2009 г., същият автомобил е бил открит от органите на полицията и предаден на ищеца, като е бил представен на застрахователя за оглед,опис и констатиране на причинените от първата кражба щети.
Ответникът- застраховател е противопоставил на ищеца липсата на застрахователен интерес при сключването му, тъй като в полза на ищеца като лизингодател на вещта е издаден запис на заповед от лизингополучателя и е учреден особен залог върху същото МПС, които възражения въззивният съд не е възприел за основателни, както и възражението , че договорът за застраховка е бил прекратен към датата на настъпването на втората кражба, поради неизпълнението от страна на ищеца, след връщането на вещта след първото отнемане, на уговорката в част 2.1 от раздел VІ на ОУ– да представи автомобила след отремонтирането за оглед от застрахователя , което е и причина да не бъде сключен добавък към полицата, което е условие за възобновяване покритието на риска, съгласно чл.2.3 от ОУ. Относно неоснователността на това възражение, въззивният състав се е позовал на правилата за тълкуване на договорите в чл.20 ЗЗД, че съдържанието на горните уговорки се отнася до уреждане покриването на щетите от конкретната кражба, поради намирането и отремонтирането на вещта, а не отпадането автоматично на задълженията на застрахователя за последващи застрахователни събития, настъпили в срока на действие на застрахователния договор, при положение, че същият е срочен и за него е платена застрахователна премия за целия период на действие.
Ето защо, липсва основание за отказ на застрахователя да заплати дължимото обезщетение, при вече сключен и надлежно изпълняван от страна на застрахования застрахователен договор.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора-застраховател се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до: тълкуването на посочените уговорки в ОУ на застрахователя, до приложението на чл.211 ал.2 КЗ относно неизпълнение от застрахования на задължението му във връзка с отстраняване щетите на предаденото му на МПС след първото отнемане и откриване и дали това води до прекратяване на застрахователното правоотношение занапред, както и дали веднъж настъпилото застрахователно събитие представлява увеличение на риска по смисъла на чл.193 КЗ и е основание за прекратяване на застрахователния договор.
За да е налице основание за допускане на касация по смисълла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на въпросите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същите не отговарят на тях. Това е така, доколкото , тълкуването на договора/ уговорките в ОУ на застрахователя/ се отнасят до обосноваността на изводите на съда по всеки един правен спор в зависимост от конкретното съдържание на договорните уговорки. Ето защо , доколкото въпросът не се отнася до тълкуване на самата правна разпоредба в чл.20 ЗЗД , с оглед нейното приложение, то въпросът е фактически, а не правен. Същото важи и за въпроса, дали веднъж настъпилото застрахователно събитие представлява увеличение на риска по смисъла на чл.193 КЗ и е основание за прекратяване на застрахователния договор, още повее,че при произнасянето си въззивният съд не е формирал правораздавателната си воля въз основа отговор на подобен въпрос, поради което същият няма качеството обуславящ изхода по конкретния спор.
По въпроса за приложението на чл.211 ал.2 КЗ е налице достатъчно задължителна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК , например посочената в мотивите на въззивното решение–Р №102/02.10.2012 г. по т.д. № 615/2011 г. на І т.о. и много други и произнасянето по настоящия спор е напълно в унисон с тази практика, доколкото приема, че следва да е налице причинно-следствена връзка между съответното неизпълнение на договорно задължение от застрахования и настъпване на застрахователното събитие.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1843 от 10.10.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3256/2013 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.