О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.571
София,09.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 4691/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място] чрез процесуалния му пълномощник адвокат Н. П. срещу решение № 431 от 17.09.2013 г. по в.т.д. № 128/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 286 от 17.12.2012 г. по т. д. № 213/2012 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което са отменени изцяло решенията на извънредното общо събрание на дружеството, проведено на 05.06.2012 г. в [населено място] за изключването на Д. Г. Д. и З. А. И. като съдружници в [фирма], за преразпределение на дружествените им дялове и за изменение на Дружествения договор в частта относно броя на съдружниците и капитала на дружеството..
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на процесуалния и материалния закон, а приложното поле за допускане на касационно обжалване е обосновано с наличие на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК
Ответниците по касация Д. Г. Д. и З. А. И. не са изразили становище по допустимостта и основателността на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационното жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е извършил преценка на съдържанието на отправените до съдружниците писмени предупреждения и с оглед предприетото от ищците оспорване – доколко изключването им осъществено при условията на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ анализирал събрания по делото доказателствен материал във връзка със всяко едно от конкретно посочените основания за изключване, въз основа на което направил решаващия извод за незаконосъобразност за взетите от ОС решения поради липса на материалноправните законови предпоставки за изключване, а именно – наличието на виновно неизпълнение на членствени задължения на ищците и тяхното конкретно проявление.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържа правен въпрос, съобразен с критериите на ТР № 1/19.02.2010 г. и такъв не може да бъде изведен от съдържанието му. Бланкетно са посочени всички основания на чл.280, ал.1 ГПК, които страната не е свързала с конкретен правен въпрос. Ето защо без правно значение е приложената практика по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, още повече, че в цитираното от касатора Решение № 171 от 14.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 860/2010 г., II т. о., ТК / е прието, че сключването на договор за прехвърляне на дружествен дял, предхождащ решението на ОС на съдружниците е ирелевантно за О., тъй като при липса на дадено от общото събрание съгласие е непротивопоставим на дружеството и такъв договор не би могъл да има характеристика на обективиращ правно действие, насочено против интересите на дружеството. В този смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение, според което сключените от ищците договори за разпределение, съответно за закупуване на дялове от трети на дружеството лица, не съставляват нарушения, доколкото извършените от тях действия не пораждат действие спрямо него и не биха могли да засегнат интересите му.
В обобщение, изложението възпроизвежда оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 431 от 17.09.2013 г. по в.т.д. № 128/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: