1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1126
гр.София, 10.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4096 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – София, представлявано от адв.В.П., срещу Решение от 18.03.2014г. постановено по възз.гр.д.№11701/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 26.07.2013г. по гр.д.№46164/2012г. на РС-София. С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. И. Ш. – В. обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, за възстановяването й на предишната работа и за заплащане на обезщетение. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК по въпроси, които в едната си част касаят правилността и обосноваността на атакуваното решение, а в другата си част – процесуалните задължения и правомощия на въззивната инстанция при разглеждането и решаването на правния спор.
Ответната страна по жалбата в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
Съдът е посочил, че ищцата е работела в ответното дружество на длъжността „счетоводител“, за която старото щатно разписание е предвиждало една щатна бройка, като уволнението е извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2-ро КТ – поради съкращаване на щата. Изяснено е, че новото щатно разписание влиза в сила от 03.08.2012г., както и че в него липсва щатна бройка за длъжността „счетоводител“. Същевременно съдът е констатирал противоречие в текста на оспорената заповед относно началната дата за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата – посочени са два различни момента за влизане на заповедта в сила – „датата на връчване на заповедта“, която е 02.08.2012г.; и изрично вписаната дата „03.08.2012г.“. След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, включително като е препратил и към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, въззивният съд е направил извод за основателност на предявените искове, посочвайки, че трудовото правоотношение със служителя незаконосъобразно е прекратено на 02.08.2012г. – преди новото щатно разписание да влезе в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като сочените основания по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК не се установяват.
Съгласно приетото с ТР№1/2009г. ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът следва да е ясно посочен и конкретно формулиран от страната, тъй като касационният съд няма право да го извежда, а може само да го доуточни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281 т. 3 ГПК/.
В случая, въпроси №1 и №2 в изложението на касатора освен, че са неясно формулирани, по същество изразяват несъгласието на страната с изводите на въззивния съд и направената преценка на доказателствата по делото. Доколкото от многословната им формулировка, би могло да се извлече общия материалноправен въпрос – от кой момент следва да се счита осъществено основанието по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата – той е решен от въззивния съд в съответствие с постановената по него задължителна съдебна практика, съдържаща се в решение № 163/04.07.2012 г. по гр. д. № 1062/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 460/30.11.2012 г. по гр. д. № 1500/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно приетото в тях, основанието по чл. 328 ал. 1 т. 2, пр.2-ро КТ – „съкращаване на щата“ възниква тогава, когато премахването на трудовата функция е реално – преустановява се съществуването й в единствената бройка /длъжност/, чрез която се е реализирала, или в няколко от определен брой еднородни длъжности, посредством които се е осъществявала. За да настъпи този резултат са необходими съответни промени в щатното разписание, които засягат не само съдържанието му, формирано от всички трудови функции /длъжности/, с чието изпълнение се извършва дейността на предприятието, но още и времето, от което промените се считат релевантни. Следователно възникването на фактическия състав на чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, пр.2-ро КТ към определен момент преди уволнението е обусловено от решение на компетентния орган за промяна на щата, утвърждаване от същия орган на щатното разписание, съдържащо датата, от която то влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание, обективиращо измененията в щата след посочената дата.
В съответствие с това разрешение въззивният съд е приел, че с представената по делото заповед № 100-0206/02.08.2012 г. на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено преди новото щатно разписание да влезе в сила, поради което уволнението се явява незаконосъобразно.
Наличието на задължителна съдебна практика, която е съобразена във въззивното решение, изключва приложното поле на заявените основания за допускането му до касация по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. В цитираното решение № 322/28.04.2010 г. по гр. д. № 99/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е даден отговор на процесуалния въпрос – длъжен ли е съдът да отложи делото тогава, когато страната и представителят й са били внезапно възпрепятствани да се явят в съдебно заседание, поради което то е неотносимо за настоящия случай.
Въпрос №3 – за доказателствената сила на трудовата книжка, като официален удостоверителен документ; и въпрос №4 – „кой е началният момент за вземането за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ“ – са неотносими. Същите във формулировките си възпроизвеждат доводите на страната, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 03.08.2012г., а не от по-ранната дата, възприета от съда. Тези въпроси не отговарят на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, поради което не могат да обосноват и специалните основания по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК.
Процесуалноправните въпроси №5, №6 и №7 – за пределите, в които съдът дължи произнасяне по правния спор, с който е сезиран; за задължението му да обсъди всички наведени от страната доводи и възражения, да направи анализ и оценка на фактите и доказателствата по делото, да изложени собствени фактически и правни изводи – не са разрешени от въззивната инстанция в противоречие със задължителната съдебна практика.
По въпроса ограничен ли е предмета на делото в производство по иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ от въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението, обжалваният съдебен акт съответства на разрешението, дадено в решение № 665/ 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/ 2009г. ІV г.о.; решение № 555/09.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. ІV г.о.; решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. ІV г.о.; решение № 290/11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г. ІV г.о.; решение № 459/ 27.10.2011г. по гр. д. № 1532/2010 г. ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че съдът се произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението; че предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право; че с иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, поради което предмет на делото е съществуването на това потестативно право; че именно поради това ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване; че съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Съдът следва да формира изводите си въз основа на цялостна преценка на доказателствата, излагайки мотиви защо приема даден факт за доказан и защо изключва определени доказателства. Възможността по чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на първоинстанционния съд, не освобождава въззивната инстанция от задължението й да изложи свои собствени правни изводи /ТР№1/2013г. ОСГТК/. Обжалваното решение е съобразено с цитираната задължителна съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба в отговора си е направила искане за заплащане на разноски, но доказателства за направени разходи за касационното производство не са представени и съответно не се присъждат.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба от М. И. Ш. – В., представлявана от адв.О. Д., срещу Определение от 26.05.2014г. по възз.гр.д.№11701/2013г. на СГС, постановено по реда на чл.248 ал.3 ГПК, с което съдът е отказал да измени решението си в частта му, относно размера на присъдените на страната разноски. В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение. Иска се отмяна на съдебния акт и присъждане на пълния размер разходи за въззивната инстанция, направени от жалбоподателката.
В отговора си по подадената частна жалба въззиваемата страна [фирма] поддържа становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира подадената частна жалба за неоснователна. Пред въззивната инстанция страната е представила доказателства за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 1 000 лева за осъществяване на процесуално представителство и защита във въззивното производство. Сезиран с искане по чл.78 ал.5 ГПК от въззивника съдът е счел, че договореното възнаграждение е прекомерно в сравнение с действителната правна и фактическа сложност на делото и съобразявайки се с нормата на чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ, в редакцията й към датата на постановяване на съдебното решение, съдът е намалил размера на възнаграждението до сумата 490 лева. Изводът е правилен и законосъобразен. Спорът не е с фактическа и правна сложност, в производството пред СГС е представен отговор на въззивната жалба, като разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание. Съобразявайки се с приетото разрешение по т.16 от ТР№6/2013г. на ОСГТК и с действащата редакция на нормата на чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ, към датата на постановяване на съдебното решение, правилно адвокатското възнаграждение е намалено до размера на сумата 490 лева.
Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.03.2014г., постановено по възз.гр.д.№11701/2013г. на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 26.05.2014г., постановено в производство по чл.248 ал.3 ГПК, по възз.гр.д.№11701/ 2013г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.