1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1134
гр.София, 10.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4057 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Б. и И. Д. Г., представлявани от адв. Д. Б., срещу въззивно решение №102/17.03.2014г., постановено по възз.гр.д. № 1485/2013г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Решение №488/17.10.2013г. по гр.д.№636/2013г. на РС – Казанлък, като жалбоподателите са осъдени, на осн. чл.45 ЗЗД, да заплатят на С. Б. К. от [населено място] по 9 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането и разноските по делото.
В касационната жалба се поддържа, че решението на окръжния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Представено е изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, в което са релевирани доводи, относими към извършената от въззивния съд преценка на фактите и доказателствата по делото и обосноваността на изводите му. Същевременно се иска допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси:1/ За задължението на съда да определи предмета на спора, обстоятелствата и фактите, подлежащи на доказване, да разпределени доказателствената тежест; да обсъди всички доводи и възражения на страните и да анализира събраните в процеса доказателства; 2/ „Следва ли да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, ако същите не са конкретизирани от ищеца“; 3/ „Следва ли ищецът да докаже претърпяването на вредите“, за които иска присъждане на обезщетение; 4/ По въпроса, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД; 5/ „Кои са процесуалните предпоставки за прилагането на последиците, визирани в нормата на чл.176 ал.3 ГПК“. По тези въпроси касаторите считат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, като са приложени копия от решения на състави на ВКС.
Ответникът по касация С. К., в срока по чл.287 ГПК, не е представил писмен отговор и не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, досежно присъденото обезщетение за неимуществени вреди /общо в размер на сумата 18 000 лева/, въззивният съд е приел, че на 10.12.2011г. ответникът К. е претърпял тежка телесна повреда – огнестрелна рана в дясната гръдна половина, разкъсване на десния бял дроб, кръвоизлив и свободен въздух в дясната гръдна кухина, травматичен шок; усложнение с гнойно-възпалителен процес. Във връзка с нанесеното му увреждане К. е бил хоспитализиран и опериран два пъти /при втората операция е отстранена голяма част от десния бял дроб/, а възстановителният период е продължил повече от шест месеца. Осъществяването на деянието, неговата противоправност и вината на касаторите са установени с влязло в сила Решение на наказателния съд по анхд № 794/2012г. на РС – Казанлък, задължителната сила на което въззивният граждански съд е съобразил. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства, медицинската документация, експертните заключения, както и характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено; продължителността и интензитета на търпените болки и страдания; възрастта на увредения, прогнозата на развитие, съдът е приел, че е справедливо К. да бъде обезщетен със сумите от по 9 000 лв., платими от всеки ответник. Твърдението на жалбоподателите, че за станалата злополука на К. е изплатено застрахователно обезщетение от [фирма] в размер на 20 000 лева, което следва да бъде взето предвид, е счетено за недоказано от въззивния съд, след изискана писмена справка от третото лице – застраховател.
С оглед на тези решаващи изводи на въззивната инстанция, настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд – Стара Загора решение.
Допускането на касационно обжалване е обвързано с предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. За да се допусне обжалването, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото /чл. 280 ал. 1 ГПК/ и е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС /чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК/, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК/. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК не е тъждествен с касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, тъй като те имат отношение само към правилността на решението и не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК. В т.1 от цитираното тълкувателно решение е указано изрично, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира поставения от касатора правен въпрос, но няма правомощия да го извежда и формулира, ако не е посочен в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК.
К. са изпълнили задължението си за представяне на изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, но в него не се съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл. 280 ал. 1 ГПК. Всички формулирани въпроси съставляват по същността си оплаквания за процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение и като такива са относими към касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не към подлежащите на преценка в производството по чл. 288 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Въпроси №2 и №3 – „следва ли да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, ако същите не са конкретизирани от ищеца“ и „следва ли ищецът да докаже претърпяването на вредите“ – отразяват несъгласието на жалбоподателите с изградените фактически и правни изводи на решаващия съд. По въпрос № 5 – „кои са процесуалните предпоставки за прилагането на последиците, визирани в нормата на чл.176 ал.3 ГПК“, въззивният съд не се е произнасял. Изводът, че ищецът не е получил застрахователно обезщетение в размера, сочен от ответниците, е изведен на базата на представения писмен отговор от застрахователя, който е относимото за този факт доказателство. В тази връзка, дали страната е давала, или не, обяснения по реда на чл.176 ГПК за същия факт, е ирелевантно за спора обстоятелство, поради което и формулираният в изложението процесуален въпрос, свързан с приложението на последиците по чл.176 ал.3 ГПК не може да обуслови допускането на касационния контрол.
Дори да се приеме, че въпроси №1 и №4, са от значение за приложното поле на касационното обжалване, същите не са обуславящи за изхода на конкретното дело и не отговарят на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК. В. съд в рамките на правораздавателната си компетентност е обсъдил всички доводи и възражения на страните, анализирал е събраните в хода на конкретното дело доказателства и е направил свои собствени фактически констатации и правни изводи. Произнасянето на съда е в пределите на спора, очертан от основанието и предмета на търсената защита и в границите на проверката по чл.269 ГПК. Материалноправният въпрос, касаещ критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД не обуславя приложното поле на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По приложението на чл. 52 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/1968 г. и решения по реда на чл. 290 ГПК, според която паричният еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдания, които за всеки конкретен случай са различни. Съдът преценява доказателствата като се ръководи от общоприетите принципи за морал, начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата, преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице. С обжалваното решение размера на обезщетението е обусловен от установените по делото факти, преценени от съда по вътрешно убеждение, което в настоящото производство не може да бъде проверявано за необоснованост.
Мотивиран така и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №102 от 17.03.2014г., постановено по възз.гр.д. № 1485/2013г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.