Определение №735 от 10.10.2014 по ч.пр. дело №4855/4855 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 735

София, 10. октомври 2014 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 4855 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 23.05.2012 г. по гр.д. № 10320/2011, с което е потвърдено разпореждането на Софийския районен съд от 07.06.2011 г. по гр.д. № 11965/2009, с което е прекратено производството по делото поради липса на интерес от предявения установителен иск за собственост на основание давностно владение.
Недоволен от определението е жалбоподателят К. И. Б., представляван от адв. И. М. от САС, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: съществува ли правен интерес за водене на установителен иск за право на собственост на недвижим имот, придобито по давност, кои обстоятелства обосновават интереса от предявяването на положителен установителен иск, какво съставлява нередовността на исковата молба и как се отстраняват констатираните нередовности и трябва ли правният интерес от установителния иск да бъде доказан преди първото заседание по делото по указания на съда относно нередовностите на исковата молба, по материалноправния въпрос кои, освен непрекъснатото владение в продължение на 10 години, са елементите от фактическия състав на придобиването по давност и по процесуалноправния въпрос може ли съдът да приложи давността служебно, като последните два въпроса се разрешават противоречиво от съдилищата, а останалите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Р. К. Г. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на производство по делото, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 3, т. 1.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като се претендира правото на собственост върху няколко имота, като за част от единия имот ищецът има нотариален акт и предишният собственик на тази част от имот не оспорва правото на ищеца нито някога го е оспорвал било с изявления, било с действия. Това е единственият ответник по делото, който не претендира някога да е имал права върху останалата част от имота и другите имоти. Доколкото има данни някой да претендира права върху част от имотите, ищецът не е направил нищо за конституирането на тези лица като страни по делото. Интересът от предявения установителен иск няма отношение към редовността на исковата молба и той трябва да е налице в хода на цялото производство по делото, тъй като обуславя допустимостта на предявения иск. Ищецът не е представил доказателства за наличието на правен интерес от предявения установителен иск по отношение на единствения конституиран ответник по делото нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като последните два въпроса имат значение за евентуално решение по съществото на делото, а производството по делото е прекратено. Останалите правни въпроси обуславят решението по делото, но нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че правен интерес от за водене на установителен иск за право на собственост на недвижим имот, придобито по давност, когато претендираното право се оспорва от ответника или когато той претендира съществуването на друго право, несъвместимо с правото на собственост; предявяването на положителен установителен иск се обосновава със съдебното или извънсъдебното оспорване на претендираното право; нередовностите на исковата молба са процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, а наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск; нередовностите на исковата молба могат да бъдат отстранени и след приключването на първото заседание по делото по указания на съда, а наличието на правен интерес трябва да съществува в хода на цялото производство по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Софийския градски съд от 23.05.2012 г. по гр.д. № 10320/2011.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top