О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1144
гр.София, 13.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4655/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на П. на Р. Б. (П.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 644 от 04.04.2014 г. по гр.д.№ 241/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 8865/ 2012 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на А. Г. Д. на основание чл.2 ЗОДОВ сумата 8 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД 67/ 2008 г. на Софийски районен съд, 12 състав, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв искът е отхвърлен.
Касационна жалба от ищеца А. Д. не е подадена, а П. обжалва решението само в осъдителната по отношение на нея част, поради което в отхвърлителната част въззивното решение е влязло в сила.
Като основание за допускане на касационното обжалване П. повдига процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да подложи на преценка всички обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост и да изложи мотиви по въпроса стоят ли вредите в причинна връзка с незаконното обвинение, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Повдига и материалноправният въпрос за приложението на критерия „справедливост” за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречива практика. Моли за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна, А. Д. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи иска до размер 8 000 лв, въззивният съд е приел за установено, че срещу А. Д. е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.195 ал.1 НК с постановление от 16.12.1999 г. и срещу него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” до 28.12.2000 г., когато мярката е изменена в подписка. Следствието е продължило до 2008 г., когато в съда е бил внесен обвинителен акт, а съдебното производство приключило на първа инстанция с присъда от 28.05.2009 г., с която ищецът бил оправдан. С решение от 10.12.2009 г. въззивната инстанция потвърдила оправдателната присъда и тя влязла в сила. Ищецът бил задържан и обвинен в сравнително млада възраст, което има значение за личностовото му развитие. В същия период обаче срещу ищеца са водени и други наказателни производства, приключили с влезли в сила присъди, признаващи го за виновен по повдигнатите обвинения. За вредите, за които има съмнение, че са в причинна връзки с други обвинения, въззивният съд приел, че не подлежат на обезщетяване. При съвкупното отчитане на посочените обстоятелства, продължителността на наказателната репресия спрямо ищеца и на времето, през което е бил с най-тежката мярка за процесуална принуда, съдът счел за справедливо ищецът да бъде възмезден за търпените неимуществени вреди със сумата 8 000 лв.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставените от касатора въпроси обуславят постановеното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Размерът на обезщетението е определен при спазване на указанията, дадени на съдилищата с обвързващо тълкуване, обективирано в Постановление на Пленума на ВС № 4 от 1968 г., Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. и Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. При присъждане на обезщетението са съобразени установените по делото обстоятелства, които са релевантни за определянето му в справедлив размер. Въззивният съд не е посочил, че следва да се присъди обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение, нито фактически е достигнал до такъв резултат. Напротив, в мотивите на обжалваното решение изрично е прието, че за вредите, за които има съмнение да са причинени от конкретното обвинение, не следва да бъде присъждано обезщетение. Такова е присъдено само за тези вреди, за които съдът е достигнал до фактически извод, че се явяват пряка последица от повдигнатото и поддържано обвинение срещу ищеца за конкретното престъпление, за което е оправдан.
Неоснователно е и твърдението на касатора, че е налице противоречива практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, извод за наличие на такава може да се направи само при различно разрешаване на един и същ правен въпрос в две влезли в сила решения, като касаторът е този, който следва да представи доказателства за това. Доколкото П. се позовава на решение на Софийски апелативен съд по гр.д.№ 168/ 2011 г., за което няма данни да е влязло в сила, то с него не могат да се установят твърденията й за наличие на противоречива практика.
Не се установява такава и от представените решения на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 296/ 2011 г. и по гр.д.№ 396/ 2010 г. Противоречие логически може да бъде изведено когато при идентично обвинение и взети по него мерки, както и при идентични последици в емоционалната сфера на незаконно обвиненото лице, съдилищата са присъдили съществено различаващи се по размер обезщетения. Случаят не е такъв, тъй като по представените от касатора влезли в сила решения са обезщетени вреди от неоснователно обвинение по наказателни производства, продължили значително по-кратко в сравнение с това по настоящето дело, с по – леки повдигнати обвинения и без обвиняемите да са били задържани под стража. Поради това не може да се приеме, че двете решения, съпоставени с обжалваното, обективират противоречива практика.
По повдигнатите въпроси не са налице основанията нито по т.1, нито по т.2 на ал.1 на чл.280 ГПК, поради което не са налице предпоставките за осъществяване на касационен контрол върху обжалвания акт.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 644 от 04.04.2014 г. по гр.д.№ 241/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: