ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1147
София, 14.10. 2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2336 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.В. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на СГС от 02.ХІІ.2013г. по в.гр.д. № 6432/2013г.
Ответницата по касационната жалба З. В. К. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Р.К. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 02.ХІІ.2013г. СГС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СРС от 14.ХІ.2012г. по гр.д № 37720/2012г. в отхвърлителната му част за разликата над 1942.49лв до 2304.45лв. по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ и вместо него е постановил друго, с което е уважил иска за посочената разлика и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителните му части по предявените от З. К. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение на ищцата не отговаря на изискванията за мотивиране по чл.195 ал.1 КТ, тъй като твърдените нарушения на трудовата и финансова дисциплина – в качеството си на МОЛ при изпълнение на възложената работа съвместно с другите МОЛ в бензиностанцията при непрекъснат сменен режим на работа, резултат от нерегламентирано разпореждане със стоките, нефискализиране на продажби, манипулиране на резултати от изброяване на стоки при проверки от В. и РМ, установени от комисия и обективирани в докладна записка и констативен протокол за инвентаризация, причинявайки липса на стоки на значителна стойност – 24669.60лв./ не са конкретизирани с липсващите СМЦ, нито заповедта препраща към друг документ, в който да е извършено описание на стоките, а посочването на общата им стойност не е достатъчно. Освен това, нарушаването на описаните в уволнителния акт трудови задължения предполага конкретни лични действия или бездействия на служителя, а установяване на такива от страна на ищцата – присвояване, нефискализиране и т.н., не е установено по делото. Обстоятелството, че за установената липса е предвидена солидарна имуществена отговорност по чл.208 КТ, не означава, че такава солидарност има и при дисциплинарната отговорност, която е със строго личен характер.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. дали заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ, ако в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на нарушението, ако служителят е запознат с тях, както и ако част от реквизитите на заповедта се съдържат в искането на обяснения по чл.193 КТ – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, и 2. нарушени ли са съдопроизводствените правила при пропуск на съда да прецени направено от страна на ищцата признание на неизгоден факт – че е участвала в прикриването на липси, съдържащо се в писмените й обяснения по чл.193 КТ, съвпадащ с твърденията на ответната страна, съобразно всички събрани по делото доказателства – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия поставен от касатора в изложението му въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така с оглед приетото в атакуваното решение, че заповедта не препраща към други документи, съдържащи конкретизиране на липсващите стоково-материални ценности. Следва да се отбележи във връзка с втората част от поставения въпрос, че той е бланкетен, тъй като не сочи конкретните реквизити на уволнителния акт, които според касатора се съдържат в искането му за обяснения, а това е пречка за преценка дали въпросът е от значение за изхода на спора.
По втория въпрос има произнасяне от въззивния съд, доколкото е подложил на частична преценка писменото обяснение на ответницата. Този въпрос, обаче, има отношение само към втория сам по себе си решаващ извод на съда, което при липсата на наведен като основание за допускане на касационно обжалване въпрос по приложението на чл.195 ал.1 КТ го определя като несъществен за изхода на спора по делото.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 400лв. разноски за касационната инстанция /заплатено адвокатско възнаграждение по разписка № 17 от 05.ІІІ.2014г./.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV.В въззивен състав, № 8096 от 02.ХІІ.2013г. по гр.д № 6432/2013г.
ОСЪЖДА [фирма] София да заплати на З. В. К. от [населено място] 400лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: