Определение №1164 от 17.10.2014 по гр. дело №4488/4488 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1164

гр.София, 17.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4488 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] / със старо наименование – [фирма]/ – [населено място], чрез адв. Н. Т., срещу въззивно решение №272/14.01.2014г., постановено по възз.гр.д.425/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.10.2012г. по гр.д.№55112/2011г. на Районен съд – София. С първоинстанционното решение жалбоподателят е осъден, на основание чл.200 вр. с чл.201 ал.2 КТ да заплати на Р. К. С. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, общо в размер на сумата 10 376.14 лева; както и на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на 1 126.24 лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението на СГС е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Липсват доводи, касаещи възражението за недопустимост на съдебния акт. Съдържанието на изложението възпроизвежда оплакванията в касационната жалба, като се оспорва изцяло основателността на претенцията по чл.200 КТ; приетото от съда относно съпричиняването на увреждането от работничката и намаляването на обезщетението й с 1/3, вместо поисканото от жалбоподателя с 1/2; общо се сочи, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е несправедлив. Конкретна хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК не е въведена като основание за допускане на касационния контрол, а жалбоподателят се позовава „на ноторно известната практика на ВКС”, без да такава да е представена, или поне цитирана.
Ответната страна по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, не е представила писмен отговор и не са взела становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съдържанието на изложението преповтаря /накратко/ касационните оплаквания, развити в жалбата, като се оспорва преценката на доказателствата от страна на съда и обосноваността на изводите му, но без касаторът да е формулирал значими за изхода на спора правни въпроси, обусловили правната воля на въззивната инстанция. Липсва обосновка и на някое от конкретните касационни основания, а общо записаното, че страната се позовава на „ноторно известната практика на ВКС”, при липса на изведени правни въпроси, е формално и лишено от смисъл.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. В случая не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което води до необсъждане за наличието на отделните хипотези по т. 1 – т. 3 /а както се посочи по-горе – страната не е направила и опит за обосновка на конкретно касационно основание за селектиране на жалбата й/.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №272/14.01.2014г., постановено по възз.гр.д.425/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top