1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1165
гр.София, 17.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4592 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на з. и х. – [населено място], чрез юрисконсулт В. В., срещу въззивно решение № 431/10.03.2014г., постановено по възз.гр.д.856/2013г. на Апелативен съд – София, с което е отменено решение № 8577/19.12.2012г. по гр.д.№1839/2012г. на Софийски градски съд и жалбоподателят е осъден да заплати на М. С. С., на основание чл.49 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 62 362 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
В касационната жалба се поддържа, че решението на САС е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна.
Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съдържанието на изложението дословно възпроизвежда това на касационната жалба, като се оспорва възприетия от съда извод за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на МЗХ , в качеството му на възложител на работата спрямо прекия причинител на вредите. Допускането на касационния контрол се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а като пример за противоречивата практика на съдилищата се сочи различния краен резултат по първоинстанционното и въззивното решение.
Ответната страна по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, е представила писмен отговор, в който поддържа становище, че същата е неоснователна.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съдържанието на изложението преповтаря дословно касационните оплаквания, развити в жалбата, като се оспорва преценката на доказателствата от страна на съда и обосноваността на изводите му, но без касаторът да е формулирал значим за изхода на спора правен въпрос, обусловил правната воля на въззивната инстанция. Липсва надлежна обосновка и на конкретно поддържаното касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Следва да се посочи, че съгласно приетото по т.3 от ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС – не е налице противоречива практика на съдилищата, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила. В този смисъл, позоваването от страна на касатора на противоречие между решенията на първоинстанционния и въззивния съд по настоящото дело, поначало не могат да обосноват основанието за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, като се остави настрана липсата на формулиран правен въпрос.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Ето защо, в случая не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и задължителното тълкуване на закона, дадено в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №431/10.03.2014г., постановено по възз.гр.д.856/2013г. на Апелативен съд- София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.