ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1160
София, 17.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2844 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Бр.С. – прокурор в А.п., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 24.ІІІ.2014г. по в.гр.д. № 93/2014г.
Ответникът по касационната жалба А. И. Г. от в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ив.С. е заел становище за нейната недопустимост на основание чл.280 ал.2 ГПК, евентуално за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима само срещу осъдителната част на въззивното решение за сумата 2000лв. – в тази част тя е подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право /с оглед цената на иска за неимуществени вреди – 31000лв./ и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт. В частта за разликата над 2000лв. до 5000лв. касационната жалба е недопустима – липсва правен интерес от обжалването, тъй като за разликата от 3000лв. предявеният иск е отхвърлен от въззивния съд.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 24.ІІІ.2014г. САС по въззивна жалба само на ответника е отменил решението на СГС от 19.ХІ.2013г. по гр.д. № 9614/2012г. в частта, с която П.на РБ е осъдена на основание чл.2 ЗОДОВ да заплати на Ив.Г. разликата над 2000лв. до 7000лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил претенцията за обезщетение за посочената разлика, и е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че обезщетение в присъдения размер е в съответствие с принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД. В тази връзка съдът е взел предвид, че наказателното преследване срещу ищеца е продължило две години на етап дознание, с проведени четири разпита, предявяване на материали и обвинение; тежестта на престъплението – по чл.198 ал.1 пр.1 и пр.2 НК; че Г. бил притеснен по повод воденото наказателно производство, не можел да спи, тревожел се от осъждане; че не са установени промяна от страна на негови близки и познати и странични проблеми по повод обвинението; интензитетът и продължителността на търпените напрежение и безпокойство, недоказаността на твърдяните уронване на престиж и добро име в обществото, препятстване да си намери работа; липсата на твърдения и на доказателства за сериозни здравословни проблеми по повод производството; без налагане на тежки мерки за неотклонение.
В изложението на АП по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следвало да се извърши след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на чл.52 ЗЗД. Решението противоречало на т.ІІ от ППВС № 4/1968г. и на т.3 и т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, защото част от твърдяните вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането, и на т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Въпросът за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това как се прилага общественият критерий за справедливост бил решаван противоречиво от съдилищата.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Първият поставен в изложението процесуалноправен въпрос е бланкетен, тъй като с него не са конкретизирани обстоятелствата, които според касатора съдът не е подложил на преценка при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и неимуществените вреди, които не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е пречка за преценка от касационния съд дали въпросът е от значение за изхода на спора по делото, което е предпоставка за допускане на касационно обжалване /виж т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
Няма произнасяне от въззивния съд при липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените на ищеца вреди с оглед приетото за установено в атакуваното решение, че притеснението на Г., безсънието, тревогите от евентуалното му осъждане са по повод воденото срещу него наказателно производство.
На последно място, с представените от касатора съдебни решения не се обосновава наличие на противоречива практика по въпроса за приложението на обществения критерий за справедливост. Противоречива би била практиката по решения, с които са определени значително различаващи се по размер обезщетения /като част от едни и същи или по-големи от уважените размери, а не поради по-малки предявени размери/ за случаи, напълно сходни или сходни в основните факти, касаещи вида и тежестта на уврежданията /в този смисъл решение № 830/20.ХІІ.2010г. по гр.д. № 1898/2009г. на ВКС ІV ГО, постановено по реда на чл.290 и следв. от ГПК/.
В случая в решенията по гр.д. № 80/2011г. на ВКС на РБ ІV ГО и по гр.д. № 1230/2010г. /№ 335/10.І.2012г./ на ВКС ІV ГО не е предмет на разрешаване въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД /искът по първото дело за присъждане на обезщетение е отхвърлен, а предмет по второто дело са претенции за имуществени вреди/. А с решението по гр.д. № 168/2011г., постановено от С..апелативен съд, не се обосновава противоречива практика, тъй като няма данни то да е влязло в сила.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 710лв. разноски за настоящата инстанция – заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 17.ІV.2014г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в, № 539 от 24.ІІІ.2014г. по в.гр.д. № 93/2014г. в осъдителната му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. на РБ срещу решението на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в, № 539 от 24.ІІІ.2014г. по в.гр.д. № 93/2014г. в частта за разликата над 2000лв. до 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на А. И. Г. от София 710 /седемстотин и десет/ лева разноски.
Определението подлежи на обжалване само в частта, оставяща частично без разглеждане касационната жалба, в едноседмичен срок от връчването на П. на препис от него пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: