О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
София 17.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №4906/2014 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. Т., В. И. П., М. Б. И., Д. И. Д. и Ю. И. И., всички със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Н. Т., срещу определение №1868 от 25.06.2014 г. по ч. гр. дело №1413/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение №7207 от 15.05.2014 г. по гр. дело №5208/2013 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото по предявения отрицателен установителен иск за собственост като недопустимо.
Ответницата по касационната жалба Д. Й. Н., [населено място], оспорва жалбата.
Варненският окръжен съд е приел, че за ищците не съществува правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост, след като нито те, нито ответницата са записани като собственици на процесния ПИ №**** в регистъра на имотите по ПНИ.
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по правния въпрос за това какъв следва да е правният ред за защита на права при незавършена реституционна процедура, когато всяка от страните по делото е адресат на позитивно установително решение на административен орган и спорът между тях е на кого трябва да се отреди един новообразуван имот по ПНИ, изработен на основание чл.28 ППЗСПЗС и по реда на ЗКИР – иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ или отрицателен установителен иск за собственост. Твърди се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият въпрос е правноирелевантен, тъй като не е обусловил изхода на спора. Няма спор относно правото на собственост на наследодателите на страните към момента на кооперирането и за правото им на възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Решаващият извод на въззивния съд е, че не съществува правен интерес от предявения отрицателния установителен иск за собственост, тъй като нито ищците притежават самостоятелно право, което се оспорва от ответницата, нито тя претендира друго право, несъвместимо с тяхното. Ищците в случая с предявения отрицателен иск за собственост нямат и възможност да придобият права, ако отрекат правата на ответницата.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1868 от 25.06.2014 г. по ч. гр. дело №1413/2014 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
.
2.