О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1186
гр.София, 24.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5073/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 160 от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 232/ 2014 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 5876/ 2012 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на В. Й. И. на основание чл.200 КТ сумата 80 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от настъпила при трудова злополука смърт на сина му Д. В. И., като за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв искът е отхвърлен.
Касационна жалба от ищеца В. И. не е подадена, а [фирма] е подало такава само в осъдителната по отношение на него част, поради което в отхвърлителната част въззивното решение е влязло в сила.
Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът повдига материалноправните въпроси носи ли отговорност работодателят за действия на работника по спасяване на друго лице от непосредствена опасност, ако са предприети без работникът да притежава съответната компетентност и без възлагане, или тези действия съставляват груба небрежност; носи ли отговорност работодателят за увреждане на работника, ако вредите са настъпили след приключване на възложената работа, като работникът е предприел друга работа без нареждане от работодателя; кои действия съставляват груба небрежност по смисъла на чл.201 КТ. По отношение на първите два въпроса жалбоподателят счита, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а третият въпрос, според него, е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна В. И. оспорва жалбата, без да взема изрично становище по формулираните правни въпроси.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи иска до размер 80 000 лв, въззивният съд е приел за установено, че синът на ищеца е работил в ответното дружество по трудово правоотношение. Починал е при злополука, призната за трудова от компетентните власти и по този въпрос спор между страните няма. Злополуката е станала около 21 часа и 15 минути на 23.04.2010 г., когато, след настъпил взрив в подземна цистерна за гориво, пострадалият влязъл в нея за да опита да спаси живота на намиращия се там негов колега. При разследване на злополуката властите са посочили като отговорно лице управителят на дружеството-касатор, който допуснал редица нарушения на нормативните актове, свързани с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Деянието съставлява и престъпление, за което управителят е наказан със споразумение по НОХД 498/ 2011 г. на Русенски окръжен съд. Съдът установил от свидетелските показания, че между загиналия работник и баща му (ищец по делото) е съществувала силна емоционална връзка. Двамата взаимно си помагали и имали отлични отношения. Ищецът преживял тежко смъртта на сина си и останал в лошо психическо състояние, продължаващо да е такова и понастоящем. При тези данни съдът определил като справедливо за страданията на ищеца обезщетение в размер 80 000 лв, като отхвърлил възраженията на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалия работник. Съдът приел, че работникът не е действал при условията на груба небрежност, а е проявил акт на мъжество и героизъм, опитвайки да спаси пострадал колега.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставеният от касатора въпрос носи ли работодателят отговорност за увреждане на негов работник, който е приключил възложената му работа и е извършвал друга работа без нареждане, не обуславя въззивното решение. Въззивният съд не е приел за установено, че пострадалият е извършвал друга работа без нареждане на работодателя, нито е разсъждавал дали уврежданията, получени в такава хипотеза, подлежат на обезщетяване. Той е посочил, че злополуката е призната за трудова и че за вредите от нея отговаря работодателят – нещо което ответникът в производството не е оспорвал. Поради това без значение за крайното му решение е въпросът би ли отговарял работодателят, ако работникът е извършвал работа без негово нареждане. Както и да бъде отговорено на този въпрос, той не би променил окончателните изводи на съда (те се основават на признаването на злополуката за трудова със стабилен акт). По необуславящ обжалваното решение въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Останалите два въпроса, поставени от касатора, обуславят постановеното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, на който касаторът се позовава, има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като практиката по прилагането на разпоредбата на чл.201 ал.2 КТ е установена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Не всеки принос на работника за настъпване на вредите от трудова злополука е релевантен за намаляване на размера на дължимото от работодателя обезщетение, а само този, който е резултат на груба небрежност на работника. Грубата небрежност е неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия (решения на ВКС № 18/ 08.02.2012 г. по гр.д.№ 434/ 2011 г., I. г. о., № 548/ 24.07.2012 г. по гр.д.№ 1490/ 2010 г., IV г. о., № 135/ 08.05.2014 г. по гр.д.№ 4075/ 2013 г., ІV г.о.). Не може да става въпрос за груба небрежност, когато самият работодател е нарушил правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, още по-малко когато в тази хипотеза работник предприеме действия за оказване на помощ на пострадал свой колега. Въззивният съд е съобразил така установената практика, поради което по повдигнатите от касатора въпроси не са налице основанията нито по т.1, нито по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 160 от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 232/ 2014 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати на В. Й. И., Е. [ЕГН], [населено място], област Р., 2 400 лв (две хиляди и четиристотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: